Село Ягодово водеше тих и мирен живот до войната. Обкръжено отвред с вълнообразни планински вериги, обрасли с вековни борови гори, погледнато от Орлов връх - със своите варосани къщи и червени покриви, - то приличаше на зелено боядисано корито, в което са хвърлени шепа алени и бели карамфили. Ягодовчани бяха прибрани горяни, честни, работливи и отворени люде.
Но дойде злото: чужди въоръжени пълчища нахлуха в страната ни, превърнаха я в своя колония; пламнаха пожари, пламна и Ягодово от жестокости, които германските и наши фашисти внесоха в мирния живот на селяните. Появи се партизанско движение. Горяните бягаха в планината, като изоставяха своите близки и семейните си огнища. Арестите и убийствата зачестиха. Мало и голямо пропищя. Дъскорезници и дърводелски фабрики спряха да работят. Ягодовската котловина бе завардена от полицейски кордони за преследване на народните въстаници; не се позволяваше на селяните да отиват в гората и подвозват трупи за изработване на дървен материал. Всичко замря и заглъхна като сковано от зимен студ. А пролетта настъпваше весела и буйна.