Чистата душа е като прозрачен извор – тиха, дълбока, но често смутена от бурите на живота. В своята уязвимост тя не търси сила в света, а обръща взор нагоре – към Бога. Там, където човешките думи не стигат и утехата на хората не достига, тя намира упование в Него – вечния, непроменимия, милосърдния.
Тази душа копнее за близост с Твореца – не защото е слаба, а защото знае, че истинската сила идва от смирението. Търсенето ѝ не е бягство, а завръщане – към онази тишина, в която Бог говори. Тя Го зове не с уста, а със сърце. Не с упрек, а с надежда. Не с претенции, а с доверие.
И макар понякога да не усеща отговор, тя продължава – защото вярва, че всяка сълза, всяка молитва, всяко мълчание е чута. За нея Бог не е просто опора – Той е Дом.
Влез в профила си или се регистрирай, за да не губиш наблюдаваните обяви, търсенията си и следваните потребители – ще ги имаш навсякъде с теб.
Вход/Регистрация