Първа глава
Първият отключи вратата и влезе, последва го млад човек, който
непохватно сне шапка. Той бе облечен с груби дрехи, пропити с дъха на
морето, и беше съвсем не на място в просторния коридор, където се озова.
Не знаеше какво да прави с шапката си и започна да я пъха в джоба на
палтото, но другият я взе. Това стана спокойно и естествено и
стеснителният младеж оцени жеста. „Той разбира — помисли си, — ще ми
помогне“.
Следваше неотстъпно другия, като поклащаше рамене и протягаше неволно
крака, сякаш равният под се нагъваше и пропадаше с надигането на
скоковете на морска вълна. Огромните стаи ставаха тесни за неговата
олюляваща се походка и той се страхуваше, че широките му рамене ще
ударят рамките на вратите или ще пометат дреболиите от ниската полица на
камината. Отстъпваше настрана от различните вещи, като увеличаваше
опасностите, съществуващи в действителност само във въображението му.
Премина неуверено между голямо пиано и отрупана с книги еднокрака кръгла
маса, въпреки че между тях имаше толкова място, че пет — шест души,
един до друг, спокойно можеха да минат. Огромните му тежки ръце висяха
отпуснато. Не знаеше къде да ги дене и когато възбуденото му въображение
видя как закача книгите на масата, отскочи като подплашен кон и едва не
се блъсна в столчето пред пианото. Наблюдаваше лекотата, с която се
движеше другият и за първи път осъзна, че походката му се различава от
уверената крачка на останалите хора. Бодна го срамното усещане, че не
може да върви като тях. Избиха го ситни капчици пот, той се спря и
избърса с кърпа челото си, обгоряло от слънцето.
*Доставка с Еконт с опция преглед преди заплащане
*твърда корица