Предисловие
Днес пред метр Онора Грапази, нотариус в Памперигуст, се яви
господин Гаспар Митифио, съпруг на Вивет Корний, стопанин на тъй
нареченото място Сигалиер и там живеещ, който продаде и предаде в
юридическо и фактическо владение, освободено от всякакви дългове,
платежи и ипотеки, на господин Алфонс Доде, поет, живеещ в Париж, тук
присъстващ и съгласен на това, една вятърна мелница за мелене на брашно,
нахождаща се в долината на Рона, в самото сърце на Прованс, на склона
на обрасъл с борове и зелени дъбове хълм; гореспоменатата мелница е
запусната от повече от двадесет години и непригодна да меле, което е
видно от дивите лози, от мъха, розмарина и от другите плевели, изпълзели
чак до крилата й.
Без да се съобразява с това, господин Доде смята, че такава,
каквато е, с голямото счупено колело и с площадката с поникнала между
тухлите трева, упоменатата мелница е удобна за него и ще може да му
послужи за поетическите занятия, така че я приема на свой риск и
отговорност, като се задължава да не предявява иск спрямо продавача в
случай, че се наложат поправки.
Тази продажба е извършена изцяло по уговорената цена, а господин
Доде, поет, внесе сумата според редовния курс и тя веднага беше
предадена и приета от господин Митифио в присъствието на нотариусите и
на долуподписаните свидетели, което се и удостоверява.
Продажбата е извършена в Памперигуст в кантората на Онора в
присъствието на Франсе Мамаи, флейтист, и на Луизе, наречен Льо Кик,
хоругвоносец на белите монаси.
Настоящето бе прочетено и подписано от двете страни и от нотариуса…
Влез в профила си или се регистрирай, за да не губиш наблюдаваните обяви, търсенията си и следваните потребители – ще ги имаш навсякъде с теб.
Вход/Регистрация