За ума Хелвеций → Обява 50258044

К-947
За ума
Хелвеций

Основа на философията на Хелвеций образува сенсуализъмът на Джон Лок, от който били изключени идеалистическите елементи. Обективно съществуващата материя според Хелвеций се познава с помощта на усещанията. За оръдие на познанието Хелвеций смята паметта, която определя като „продължаващо, но отслабено усещане“. Разглеждайки опростено мисленето, Хелвеций разбира под него само комбиниране на усещанията. Той подчертава ролята на обществената среда за възпитанието на човешкия характер и с това обосновава необходимостта да се заменят феодалните отношения с капиталистически. Обаче определяща роля в общественото развитие според Хелвеций играят човешкото съзнание и страстта.

Дълбока характеристика на възгледите на Хелвеций е дадена от Маркс: „Сетивните впечатления, себелюбието, наслаждението и добре разбраният личен интерес образуват основата на всеки морал. Природното равенство на човешките умствени способности, единството между успеха на разума и успехите на промишлеността, природната доброта на човека, всемогъществото на възпитанието са главните моменти на неговата система“. Признаването от Хелвеций на решаващата роля на средата за формирането на човека, неговата идея за хармоничното съчетаване на личните и обществените интереси, идеята за равенството на умствените способности, изиграват голяма роля за подготовката на утопичния социализъм.[3]

Средата на 18 век е част от епоха на изобретатели и полемици, писатели като Русо, Монтескьо, Волтер, Ламетри, които критически анализират обществения порядък. Към трактата по философия и изследванията на механизма на съзнанието Хелвеций добавя своя труд „За ума“, който е забранен от Сорбоната. Издадена е заповед за изгарянето му.

Главните моменти от етиката на Хелвеций:

Единственият мотив за всички човешки постъпки е егоистичният интерес.
Егоизмът като първичен фактор в постъпките дори от чисто морално естество.
Критерият за моралността на постъпките е нейната полезност за обществото.
Законодателството и възпитанието служат за привеждане в хармония на възнаграждение и наказание, индивидуален егоизъм и обществено благо.
Въпреки че този трактат е осъден от папа Климент XIII, Парижкия парламент и теологическия факултет към Сорбоната, той остава кодекс на френския морал в продължение на 50 години. Като главна своя задача Хелвеций вижда това да убеди законодателите и деятелите на образованието, че съществуването на гении, добродетели и таланти, зависи не просто от различията на сетивните органи, а е вследствие от образованието. А то зависи от характера на законите и от формата на държавното управление. Затова успехът е в техните ръце и зависи от това, доколко сериозно ще се отнесат към развитието на образованието.

Съчиненията на Хелвеций оказват силно влияние на много известни мислители и деятели по онова време като Джереми Бентъм, Пол Холбах и др.[2]