Автор:Исак Паси
Издателство:Наука и изкуство
Година:1979
Страници:314
Корица: твърда корица
Състояние: добро
Език: Български
Книгата разглежда феномена "смешно" от най-различни гледни точки в основата на всеки един смешен ефект стои някакво НЕСЪОТВЕТСТВИЕ
Хегел: “Смешен може да стане всеки контраст на същественото и неговото явление, на целта и средството
Комичното има като своя най-съществена черта контрастите вътре в самото себе си ... смешното е субективно, комичното е повече или по-малко обективно
Но за него /Шелинг – Г.С./ комичното е възможно само при едно преобръщане на идеала, което пък на свой ред е възможно само в изкуството
Спиноза определя смеха като чиста радост и го разграничава от подигравката
... комедията ... по-лесно се провира през процепите на живота, за да се разположи върху сенчестите му страни и вече това да внесе там светлината на комическото веселие
Аристотел схваща комедията като “подражание на по-лоши хора, но не в цялата им порочност – тук смешното е част от грозното” /Аристотел. За поетическото изкуство.
“Смешното е някаква грешка и грозота, не болезнена и не пагубна” /Аристотел. За поетическото изкуство.
Ренесансовото смешно е най-тясно свързано с идеята за движението
Ренесансовата и преди всичко Шекспировата комедия събра смешното с всички други състояния на естетическата материя
“Молиер ... осмиваше не преходящите случайности, а вечно смешното, праслабостите на човечеството” /Хайне/
Хобс говори за превъзходството на нашето аз над недостатъка на другия ... Кант акцентира върху внезапното превръщане на напрегнатото очакване в нищо
Според Фльогел чувството за смешно възниква от “бързото схащане на една необикновена, неочаквана и рядка връзка между нееднакви неща или понятия”
... сравнението е вътрешен принцип на смешното
Сравнението, присъщо на смешното, се различаа от простото сравнение, алегорията и символа ... Сравнението на смешното показва тенденция не към единение на двойното, а към раздвояване на единното
Смеещият се човек не е само мислител и дори не е толкова мислител. Защото при смешното най-важното не е разбирането на нещата като причинно-следствена верига ... а възприемането им като отклонение от нормата, понякога като кръстосване – странно, нелепо, неправомерно – на причинни вериги, които в своята собствена сфера са напълно обясними и правомерни
Между най популярните и най-често използваните средства на смешното са: а/ преувеличението и противоположното му умаление; б/ прекомерната краткост; в/ изненадата
Краткостта, или по-точно преднамереното съкращаване, е предпоставка на остроумието, което веднага би изчезнало, ако се “запълнят” липсващите елементи и се постигне “епична” пълнота. Пр: “Съвестта му е чиста. Не е употрябавана” /Лец/