Сантиментално пътешествие из Франция и Италия - Лорънс Стърн, 1,53 €
Сантименталният пътешественик — пасторът със странното име Йорик, който, естествено, не е шутът от ,,Хамлет", се отправя на път из Франция и Италия, за да следва маршрута на собствената си „чувствена“ география. Комични или затрогващи, нелепи или непристойни, неговите приключения са единствено странствания на духа. Той е тръгнал да оглежда не голотата на френските жени, а тази на техните сърца и всеки негов флирт е порив на душевния му мир, всяко изпитание — игра на фантазията му. Йорик — или самият Лорънс Стърн, един от великите романисти на XVIII век, удивлява с ексцентриката и жизнеността си, с парадоксите на невероятното си изкуство на преображение.През 1765 година Лорънс Стърн пътува из Франция и Италия и стига на юг до Неапол. Героят на романа му – младият и чаровен свещеник Йорик – наследник на героя на Шекспир от „Хамлет”, мъртвият шут Йорик, завършва само френската част на пътешествието.
Смъртта на Лорънс Стърн за мнозина е обяснение за “незавършения” финал и за неизпълненото обещание за пътешествие из Италия. Но Лорънс Стърн не прекъсва писането на романа след заболяването си. Възможно е болестта да го е подтикнала да преразгледа композицията, защото текстът недвусмислено демонстрира обмислена и последователно проведена “незавършеност”.
Пастор Йорик е един от най-безбожните свещеници в световната литература. Във Франция него го интересуват само „сантиментите” и най-вече тези към красивите французойки. Повечето от приключенията на героя са любовни, елегантни и ексцентрични. Дори когато наглед води безобидни разкази със случайно срещнати млади дами, или си купува нещо, Йорик винаги е на границата на неприличното и често я прекосява. Перманентно влюбен е и неговият слуга французин Ла Фльор. Двамата, както толкова много спътници в литературата, всъщност пътуват през живота в един век, когато циничният хумор и разпуснатите нрави са на мода.
Сред десетките сцени – смешни и емоционални, най-впечатляваща е тази, в която Йорик трябва да сподели стаята си в странноприемницата с младата дама и нейната камериерка – с прочутия финал „Деликатният случай” – „и когато протегнах ръка и хванах камериерката за…”, като естествено зад цялата изтънченост на историята помислите на героите не остават тайна.
*Доставка с Еконт с опция преглед