Книгата е първото у нас документално и научно изследване за въоръжените български формации: доброволчески, волентирски, народни, революционни, въстанически и други чети, отряди, дружини, легии и пр., организирани през XIX в. Целта им била да водят борба срещу петвековното османско робство над отечеството и народа ни. Издирени са над 600 такива формации и са посочени имената на хиляди българи, участвали в тях от 1801 до 1900 г., както и родните места на много от тях, воювали с поробителите с надеждата, че България ще бъде освободена. Разгледани са: участието на българи в самостоятелни бойни единици по време на няколко руско-турски войни, в сръбско-турските сблъсъци, в Сръбско-българската война от 1885 г.; преминаването на четите през Дунава с националноосвободителни задачи; численият им състав, по възможност - поименно; движението и военните действия на доброволческите ни въоръжени формирования; дават се сведения за съдбата на множество народни борци, загинали в боевете или преминали през турските затвори; кои са били предводителите (войводите) на четите и отрядите, времето, през което са водили своите чети и пр. Изтъква се воеводската храброст и постоянството на редица български дейци, като: Панайот Хитов, Хаджи Димитър, Ильо Марков, Жельо Чернев и други, предвождали през своя живот от 4 до 9 чети.
Изследването документално илюстрира непрекъснатата борба на българите за освобождението им и приноса на стотици наши селища, в които са се родили и оттам са поели пътищата на кървавата борба хиляди български мъже.
Плод на многогодишен труд, книгата е ценен справочник за музеите, библиотеките, научните институти, медиите, училищата, университетите, за всички, които изучават своя род и роден край.
Петър Иванов Чолов е роден през 1923 г. в с. Умаревци, Ловешко. Завършил е Юридическия факултет в Софийския университет и Библиография и библиотекознание в Държавния библиотекарски институт. Работил е в Министерството на просветата, като съветник на Министъра на образованието и културата в Мозамбик, професор в Университета в гр. Комрат (Молдова) и др. Автор или съавтор е на около 40 книги, като: "История на гр. Дряново" (1969 г.), "Народните читалища в България" (т. 1, 1972 г.; т. 2, 1979 г.), "Българско краезнание - историческа библиография" (1974 г.), "Българските историци" - биографично-библиографски справочник (1981 г., 2000 г.), "Чипровското Въстание 1688 г." (1988 г.), "Родът на Христо Ботев" (2001 г.), "Древните българи - библиография" (2002 г.) и др