Трънският край е един от многото български краища, където от векове живее чисто българско население с будно национално съзнание. Състои се от Знеполско с Дерекула по поречието на река Ерма към Цариброд и Трънско Краище.
Всъщност този край едва ли се нуждае от представяне. Той е известен не само с живописното Ждрело на р. Ерма, с Бусинската керамика, със своите революционери от далечното и близко минало, но и с майстори-строители, издигнали не един строеж вън всички краища на България и по света.
В историята на този край обаче, е имало редица превратности, периоди, когато той е бил "забравен и от Бога и от царя" и ма него се е гледало с безгрижно пренебрежение. А през 1919 г. е териториално осакатен, когато по силата на Ньойския договор от Трънския край, въпреки протестите от страна на населението,
са отнети 19 села от Клисурската, Кострошевската и Царибродската община и предадени на Сърбия. Но наистина познаваме ли Трънско в необходимата дълбочина? Познаваме ли неговата земя, планините и полетата, и неговото минало?
Една от причините за да не познаваме достатъчно родината си е тази, че още са малко книгите за отделните краища на страинта ни. Това в значителна степен се отнася за Трънско. Колко хори са искали да научат нещо повече за този край, но когато
отговорят книгите не намират нищо. Най-често ще се срещнат и учебниците по няколко реда за Трънското ждрело или общи мисли за края. За историята на Трънско, също малко може да се прочете и излиза така, че тук като че ли нищо не се е случвало през вековете.