Последното изкушение, Алексис Зорбас- Никос Казандзакис → Обява 51731538

Последното изкушение - Никос Казандзакис

- За манастира ли? - изкрещя тя с неочаквана ярост. - Защо? Какво ще търси там? Не ти ли е жал за младостта ти?
Младият човек мълчеше: старицата поклати проскубаната си глава; изсъска като змия.
- За да намериш Бога ли? - попита тя саркастично.
Чу се, почти безплътен, гласът на младежа:
- Да...
Старицата тури един ритник на кучето, което се мотаеше в слабите й като клечка крака, пристъпи към младежа.
- Ех, нещастнико - извика тя, - ами че Бог не се намира в
манастирите, намира се в къщите на хората! Там, където има мъж и жена,
там е и Бог; там, където има деца и грижи, и готвене, и кавги, и
сдобрявания, там е и Бог. Не слушай какво разправят скопците - като не
стига до гроздето, лисицата казва, че било зелено! Този, дето ти викам
аз, домашният, а не манастирският, е истинският Бог; на него да се
кланяш; а другият е за скопците и дембелите!

Издателство Народна култура, 1989 година, меки корици, 464 стр.
Цена 5 €

- Алексис Зорбас - Никос Казандзакис

И аз се смея, задето ти се смееш – и по този начин край няма смехът на
този свят! Всеки си е башка луд; но най-голямата лудост е, струва ми се,
да не си никак луд.
***
„Казандзакис вярваше все повече в могъществото на духа: Ако човек знае
как да желае нещо, той го получава. Дори сам го създава от празнотата.“
Елени Казандзаки

За автора
Никос Казандзакис е роден на 18 февруари 1883г. в Мегалокастро (днешен
Ираклион, о. Крит) в Османската империя, в семейството на Михалис
Казандзакис, фермер и търговец на фураж, и съпругата му Мария. След
едно от поредните критски въстания семейството му бяга в Пирея, където
намира убежище за шест месеца. На шест години Казандзакис е принуден да
води живот на бежанец. Писателят е отгледан сред селяни и въпреки че
съвсем млад напуска Крит, в своите произведения той често се връща към
бащината си земя. Посещава Францисканското училище на Свещения кръст в
Нахос, където учи френски и италиански. След възстановяването на мира
през 1899г. Казандзакис се връща в родния си град и завършва гимназия в
Ираклион (1899–1902). През есента на 1902г. заминава за Атина, където
се записва да следва право. Учи четири години в Атинския университет.
През 1906г. завършва и става доктор по право. Същата година излиза и
първата му книга „Змия и лилия“.
През октомври 1907г. Казандзакис заминава за Париж, където продължава
юридическото си образование, а до 1909г. следва и философия в
небезизвестния „Колеж дъо Франс“ в Париж при Анри Бергсон. Тук
Казандзакис развива и задълбочава ницшеанските си възгледи. През периода
1910–1930 пише пиеси и стихове. Пътува често до Китай, Япония, Русия,
Англия и Испания. През 1919г. става директор на гръцкото министерство
на социалните грижи. Подава оставка през 1927г.
Преди Втората световна война се установява на о. Егина, а през 1948г.
се премества на Антибите, Южна Франция. След войната работи като
министър в Гръцкото правителство на Егина, а през периода 1947–1948
работи за ЮНЕСКО. Казандзакис умира от левкемия на 26 октомври 1957г.
във Фрайбург, Германия. Гробът му е в родния му Крит, близо до църквата
„Св. Мина“ в Ираклион.

Издателство Народна култура, 1980 година, меки корици, 311 стр.
Цена 5 €