Разбулената Изида Съкратено и осъвременено издание под редакцията на Майкъл Гомес → Обява 51834164

Това съкратено издание на първия основен труд на Елена П. Блаватска се предлага като начин за запознаване с нейната плодотворна мисъл и предизвикалите широк отзвук творби. То не цели заместването на текста на оригиналното издание от 1877 г. или на великолепното критично издание, подготвено от Борис дьо Циркоф (Wheaton, IL: Theosophical Publishing House, 1972, 1994). Настоящето издание е по-скоро въведение към Разбулената Изида, с което издателите се надяват да събудят любопитството на читателите и да ги накарат да се запознаят с пълния оригинален текст.

Майкъл Гомес успя да подготви прецизен и интелигентен съкратен вариант на книгата, като наблегна на централната тема в нея и пропусна честите отклонения, характерни за търсещия ум на мадам Блаватска. В допълнение към това издателите осъвремениха пунктуацията, правописа и в отделни случаи - граматическите конструкции и словоред с цел да направят текста по-достъпен за съвременния читател. Промените бяха извършени с идея значението на текста да стане по-ясно. Надяваме се, че никъде не сме изопачили или променили смисъла му.

Правим това издание в духа, в който е бил подготвян и оригиналът. Разбулената Изида е в основата си дело на Е. П. Блаватска, подпомагана от всички източници, до които е имала достъп. Но в публикувания текст личи помощта и на други лица, които са редактирали ръкописа и в някои случаи са писали под нейно наблюдение отделни части. На първо място сред тези помощници следва да се назове Хенри Стийл Олкът, но в съставянето на окончателния вариант са участвали също Александър Уайлдър и други. В края на живота си самата Блаватска е изразявала неудовлетвореността си от текста и е посочвала не едно и две разминавания в оригинала.

Не можем да се надяваме, че сме поправили видените от авторката неточности, но въпреки това се опитахме да съставим версия, която може да послужи на някои читатели като въведение към нейната изумително активна и широкомащабна мисъл. За онези почитатели на Е. П. Блаватска, които предпочитат да няма подобни модификации на нейния текст, ще перифразираме съвета на Джефри Чосър към онези читатели, на които не им се понравили някои от разказите му: И ако някой намери тук нещо, което не му харесва, нека не го приписва на нашите лоши помисли, а само на несръчността на перото ни.

Предговор на редактора

"Нима е прекалено много да се смята, че човек би следвало да развива нови сетива и по-близка връзка с природата?" - пита читателя Е. П. Блаватска в увода към първия том на Разбулената Изида. Над 1200 страници са посветени на търсенето на отговор на този и други въпроси, свързани със "загадките на древната и съвременната наука и теология". Авторката е успяла да събере широк кръг авторитети, дали убедителни сведения за универсалния светоглед от древността, и подлага на подробен анализ митовете и легендите на човечеството; опонира на науката, която по нейно време била насъсквана против откритията на древността и нейния опит да "помогне на изучаващите да открият жизнените принципи, лежащи в основата на философските системи на миналото" - концепции, които по времето на излизането на книгата през 1877 г. били забравени на Запад и, донякъде благодарение на влиянието на труда й, се появили отново в съвременната култура.

Първият том на Разбулената Изида, озаглавен Наука, разглежда способността на древните, въз основа на техните възгледи за човека и вселената, да изпреварят съвременната наука, докато вторият том, посветен на теологията, се занимава с възхода на християнството и последвалото потискане на съперничещите му религиозни групи като различните свързани с древните мистерии школи. Представянето й на гностиците далеч изпреварва нейното време и отчасти се основава на контактите й с потомците на раннохристиянски групи като друзите по време на пътешествията й из Палестина и Египет.

Самият труд е забележителен опит на човек, започнал да пише на английски само три години преди дебюта си и който, по нейно собствено признание, никога не се е обучавал в колеж, нито се е занимавал с какъвто и да било клон на науката. Въпреки това отзивите след публикацията показват, че на книгата се е гледало като на произведение на високо ерудиран човек, а не просто като на литературен куриоз. Реакцията на публиката била също тъй силна - два месеца след излизането й, през септември 1877 г. се наложило подготвянето на второ издание и оттогава книгата се е издавала многократно.

Блаватска черпи от широк кръг писатели, като се започне от класическите автори и особено Платон и неоплатониците (вероятно под влияние на редактора й, проф. Александър Уайлдър), и се стигне до Дарвин, Хъксли и Макс Мюлер. Тя запознава англоезичните читатели с редица европейски автори, сред които и френския маг Елифас Леви. Очевидно е също, че е имала и собствени източници, както личи от думите на колегата й Хенри С. Олкът: "Писалката й летеше над страницата, но изведнъж тя спираше, втренчваше се в пространството с празния поглед на ясновидец, присвил очи, за да види нещо невидимо във въздуха пред себе си, след което започваше да копира върху хартията онова, което е видяла. След като приключеше с цитата, очите й възвръщаха нормалния си вид и тя продължаваше да пише, докато не спираше поради още някое подобно прекъсване." (Повече подробности около написването на Разбулената Изида могат да се открият в първия том на Старият дневник на Х. С. Олкът, в Зората на теософското движение и в увода на изданието на Изида под редакцията на Борис дьо Циркоф.)

Но огромният обем материали, събрани в подкрепа на тезите й, понякога задушава основната тема. Към това се добавят пространните отклонения върху парещи въпроси на времето, като дискусията върху многобройните теории, предложени за обясняване на феномените на спиритуализма, които преживели истински бум в Европа и Америка през 50-те и 60-те години на ХIХ в. Плодотворният й ум сякаш поглъща всяко късче информация и предугажда всяко възможно възражение. В резултат на това Разбулената Изида оцелява като едно от пренебрегваните древни светилища, описани в книгата - реликва, на която се възхищават, но не се заемат да изследват.

Какви ли чудеса ще се разкрият, ако структурата се изчисти от страничната материя? Работата по настоящето съкратено издание започна с надеждата да направим Разбулената Изида по-достъпна. Премахването на над три четвърти от оригиналния текст се оказа доста трудна задача. Но когато се отстранят обширните цитати от други автори, честите обяснения на имената на различни божества и непрекъснатите коментари, сред целия лабиринт от думи се появява изненадващо ясна и непрекъсната нишка, очертаваща основните концепции, които се е опитвала да обясни Блаватска.

Авторката несъмнено е била наясно с недостатъците на своята книга и е възнамерявала да подготви ново издание. Вторият й труд, озаглавен Тайната доктрина, първоначално била рекламирана като "нова версия на Разбулената Изида". Ненавременната й смърт на 8 май 1891 г. на петдесет и девет годишна възраст сложил край на тази възможност. Макар настоящият опит едва ли е точно онова, което е желаела авторката, той разкрива основната структура на труда й. От моя страна не е добавяно или променяно нищо, а само бяха премахнати големи части от текста. (От глави 3 и 4 от Наука, които се занимават с теориите от ХIХ в. относно различни спиритуалистически феномени, беше елиминиран толкова много текст, че обемът им стана колкото една глава.) Поставените в скоби допълнения в цитирането могат да се възприемат като дело на самата Е. П. Блаватска. Правописът на санскритските и другите термини бяха стандартизирани, а цитираните в бележките трудове - приведени съобразно съвременните изисквания.

В края на уводната глава на първия том авторката обяснява целта на труда си по следния начин: "Настоящият труд няма за цел да налага на читателя личните възгледи и теории на автора, нито пък претендира да бъде изследване, предназначено да предизвика революция в някаква област на научната мисъл. Той е по-скоро кратко изложение на религиите, философиите и универсалните предания на човешкия род, както и тълкуването на същите в духа на онези тайни доктрини, никоя от които - благодарение на предразсъдъците и фанатизма - не е достигнала до християнския свят в достатъчно неизопачен вид, за да може да се подложи на справедливо разглеждане."

Майкъл Гомес, редактор

Увод

Представената на съда на публиката книга е плод на доста близкото познанство с източните адепти и изучаването на тяхното познание. Тя се предлага на онези, които са склонни да приемат истината, където и да се намира тя, и да я защитават, дори това да означава да се изправят срещу разпространените предразсъдъци. Книгата е опит да се помогне на изучаващите да открият жизнените принципи, лежащи в основата на философските системи на миналото.

Книгата е написана съвсем искрено. Замислена е да отдаде дължимото и да говори истината без злоба или предубеждения. Но същевременно тя не проявява милост към поставеното на трона заблуждение, нито пък уважение към самозвания авторитет. Тя настоява за уважение към оклеветеното минало - уважение, което му е било отказвано толкова дълго време. Тя призовава за връщане на взетите назаем одеяния и за реабилитиране на злепоставените славни имена. Нейният критицизъм няма да бъде насочен в друг дух срещу нито една форма на поклонение, религиозна вяра или научна хипотеза. Хората и партиите, сектите и школите са просто еднодневки. Само истината, разположена високо на своята диамантена скала, е върховна и вечна.

Не вярваме в никаква магия, която превъзхожда възможностите и капацитета на човешкия разум, нито пък в "чудо", било то божествено или дяволско, ако то предполага нарушаване на установените от вечността природни закони. Въпреки това ние приемаме твърдението на талантливия автор на Festus [Филип Дж. Бейли*], че човешкото сърце все още не се е изразило изцяло и че далеч не сме постигнали, нито дори разбрали пределите на неговите способности. Нима е прекалено много да се смята, че човек би следвало да развива нови сетива и по-близка връзка с природата? Логиката на еволюцията би трябвало да ни научи на това, ако се разгледат закономерните й заключения. Ако някъде по време на развитието от растения или нисши животни до благородния човек се е развила душа, надарена с интелектуални качества, то не би трябвало да е неразумно да предположим и да смятаме, че у човека също се заражда способност, позволяваща му да разбира факти и истина по чужд на сегашната ни компетентност начин. Все пак без никакво колебание приемаме твърдението на Бифе, че "същността винаги е една и съща. Независимо дали махаме мрамора, скриващ намиращата се вътре в блока статуя, или трупаме камък върху камък, докато не построим храма, новият ни резултат е по същество само една стара идея. Най-последната от всички вечности ще намери в най-ранната своята предопределена половин душа".

* Английски поет (1816--1902), посочената поема е претърпяла няколко редакции и е била много популярна в края на ХIХ в. - Б. ред.

Когато преди години пътувахме за първи път из Изтока и изследвахме тайните на неговите напуснати светилища, мислите ни бяха измъчвани от два натъжаващи и винаги завръщащи се въпроса: Къде, кой и какво е Бог? Кой е виждал безсмъртния дух на човека и така се е уверил в неговото безсмъртие?

И точно когато бяхме най-загрижени да решим тези объркващи проблеми, ние се свързахме с определени хора, надарени с такива мистериозни способности и толкова дълбоки познания, че с право можем да ги наречем мъдреците на Изтока. Жадно се вслушвахме в инструкциите им. Те ни показаха, че чрез съчетаването на науката и религията съществуването на Бог и безсмъртието на човешкия дух могат да се докажат като теорема на Евклид. За първи път се убедихме, че във философията на Изтока няма място за друга вяра освен за абсолютната и непоклатима вяра във всесилието на безсмъртния Аз на човека. Бяхме научени, че това всесилие се дължи на родството на човешкия дух с Вселенската душа - с Бог! Едното, твърдят мъдреците, не може да бъде доказано по друг начин, освен чрез другото.

Човешкият дух доказва божествения дух по същия начин, по който една капка вода доказва съществуването на източника, откъдето се е появила. Кажете на човек, който никога не е виждал вода, че съществуват океани. Той или ще трябва да приеме думите ви на вяра, или да ги отхвърли. Но достатъчно е на ръката му да падне една-единствена капка и тогава той ще разполага с факта, от който ще може да си направи изводите за всичко останало. След това той постепенно ще може да разбере съществуването на безкрайния и бездънен океан. Сляпата вяра вече няма да му е необходима - той ще я замени с познание. Когато видим смъртен човек да показва изумителни способности, да контролира силите на природата и да отваря прозорец към духовния свят, то склонният към разсъждения ум остава потресен от убеждението, че ако духовният Аз на един човек е в състояние да извърши толкова, то способностите на Духа-Отец би трябвало да са толкова по-големи, колкото един океан надминава капката по обем и сила. Ex nihilo nihil fit* - докажете съществуването на душата чрез изумителните й способности и ще сте доказали съществуването и на Бог!

* Нищо не се получава от нищо (лат.). - Б. пр.

В нашето проучване ни беше посочено, че загадките всъщност не са такива. Имената и местата, които за западния ум имат значение само като източни предания, ни бяха показани като реално съществуващи. С благоговение пристъпихме в духа в храма на Изида, за да повдигнем булото на "онази, която е и която ще бъде" в Саис, да погледнем през съдраната завеса на Светая светих в Йерусалим и дори да задаваме въпроси в криптите, съществували някога под свещената сграда - мистериозната Бат-Кол. Filia Vocis, или дъщерята на божествения глас, отговаряше от Божия престол зад завесата, а науката, теологията, дори човешките хипотези и концепции, родени от несъвършените познания, завинаги изгубиха авторитета си в нашите очи. Единственият жив Бог говореше чрез своя оракул - човека - и ние бяхме удовлетворени. Такова познание е безценно; то е останало скрито само за онези, които не са го видели, подложили са го на осмиване или са отрекли съществуването му.

Затова нашият труд е опит за признание на херметическата философия, на древната универсална религия на мъдростта като единствения възможен ключ към Абсолюта в науката и теологията.

Борбата, водена сега между партията на общественото съзнание и партията на реакцията, вече е развила по-здравословен тон на мисълта. Тя едва ли ще се провали в окончателното отхвърляне на заблуждението и в триумфа на истината. Ще повторим - ние се борим за едно по-светло бъдеще.

И все пак, когато вземем предвид яростната съпротива, с която несъмнено ще се сблъскаме, едва ли съществува друг, който да има повече основания от нас при излизането си на арената да напише на щита си поздрава на римските гладиатори към цезаря - MORITURI TE SALUTANT!*

* Отиващите на смърт те поздравяват (лат.). - Б. пр.

Ню Йорк, септември 1877 г.

Е. П. Блаватска