„Първите утринни лъчи” е шестата творба на Фабио Воло, в която за първи
път повествованието се води от жена. В строго програмираното, монотонно,
до непоносимост рутинно брачно ежедневие на Елена внезапно нахлува,
неканен и нечакан, един страстен, разголващ, неустоим мъжки поглед,
който строшава всички задръжки и я повежда на магнетично пътешествие към
чувствената наслада, опиянението от споделените мигове, полета на
слетите дихания и тръпнещите тела. Ала понякога свободният избор носи и
страдание, макар да отваря дверите към нов и мечтан свят. Боли, когато
утринното зарево помита тъмнината и нощните сенки. И пътят към
вътрешното освобождение никак не е лек.