Книгата съдържа наблюдения върху начините на изграждане на отношения с различните културни наследства у нас, процесите на тяхното възприемане и остойностяване от местните общности, както и възможностите за експониране. Погледът е насочен и към функционирането на музея в съвременността, колизиите на които той е подложен във време на по-високи изисквания и стандарти от страна на аудиториите му, към симбиозата от антроположки проучвания и презентации, които дават възможност за споделяне на осезаемо и неосезаемо наследство. Проучването на наследството представлява интердисциплинарно изследване на връзките между обществото и (себе)представянето му, на неговите оценки за миналото или местата, с които се съотнася, резултатите от което служат за практически цели. В процеса на търсене на път за разбирането на културното наследство музеите ни дават възможност да се докоснем до едни от най-добрите му форми, а разнообразието от начини за неговото представяне и споделяне - чрез игри, разказване, възстановка или обучение, ни показват колко добър е станал музеят.