Някъде между съня и будността, между светлината на лампата и сянката в ъгъла, живеят историите на Нийл Геймън.
Те не започват и не свършват — просто се отварят пред теб като врати, които никой разумен човек не би дръзнал да прекрачи… но ти ще го направиш.
„М като Магия“ е книга за онези, които още вярват, че думите имат собствено дихание.
В нея котки водят древни войни под нощното небе, децата разговарят с чудовища, а писателите пишат разкази, които не искат да свършват. Филм, който никой не би трябвало да гледа, се оказва отражение на нечия душа. Един възрастен си спомня страха на детството си — и разбира, че той никога не е напускал.
Призраци шепнат, сенки се смеят, а магията, вместо да бъде далечна и непостижима, се оказва скрита в най-обикновените неща — в старите книги, в запалката, в думите „имало едно време“.
Геймън не просто пише — той създава усещане. Всяка история е като аромат на дим и мастило, като песен, която си чувал в съня си, но не можеш да си спомниш напълно.
Той води читателя през тънка пътека от чудеса и страхове, през светове, в които невидимото е по-реално от всичко, което можеш да докоснеш.
„М като Магия“ не е просто сборник с разкази. Това е огледало, в което можеш да видиш какво би станало, ако повярваш дори за миг, че магията съществува — не в пръчките и заклинанията, а в историите, които си разказваме, за да не забравим кои сме.
И когато затвориш последната страница, ще ти се стори, че някой тихо е прошепнал зад рамото ти. Не се обръщай! Това е просто магията, която още не иска да си тръгва.
Меки корици, стр.: 164