Българското огледало" на Виолина Атанасова разкрива трайното и осезаемо присъствие на Индия в българското общество от периода на Възраждането до края на XX век. Въпреки географската отдалеченост интересът към нея често надхвърля чисто информативните рамки и прераства в живо емоционално възприятие.
Поставен в исторически контекст, въпросът за формирането и развитието на образа на тази страна у нас позволява да се проследят неговите най-важни характеристики и промените, които настъпват в него в резултат от новите условия след средата на XX век и особено след установяването на двустранните отношения между НР България и Република Индия през 1954 г. В същото време се налага изводът, че съществува определена приемственост в представите за страната, изразена преди всичко в преобладаващия до края на XX век културен образ.