Езикът на Аспаруховите и Куберови българи Речник и граматика Автор: Петър Добрев → Обява 52935497

Книгата „Езикът на Аспаруховите и Куберови българи: Речник и граматика“ от проф. Петър Добрев е един от най-дискусионните и мащабни трудове в съвременната българска историография и лингвистика. В нея авторът представя своята теза за произхода на прабългарите, като се опира на езикови доказателства.

Основната цел на Петър Добрев е да докаже, че езикът на прабългарите (тези, дошли с Аспарух на Дунав и с Кубер в Македония) не е от тюркски произход, а принадлежи към индоевропейското езиково семейство, по-конкретно към иранската езикова група.

Тъй като няма запазени цели книги на прабългарски език, Добрев реконструира езика чрез:

• Надписи с гръцки букви: Анализ на прабългарски текстове, изписани с гръцка азбука (като тези от Преслав, Мадара и Чаталар).
  

• Рунически надписи: Опит за дешифровка на знаците от Мурфатлар и Плиска.
  

• Именник на българските ханове: Тълкуване на календарните термини и владетелските титли.
  

• Диалектни думи: Издирване на „архаични остатъци“ в съвременния български език, които не са със славянски или турски корен.
  

Авторът прави опит да опише структурата на езика, като твърди, че:

• Прабългарският език е притежавал сложна граматична система, характерна за древните цивилизации от Централна Азия (Памир и Хиндукуш).
  

• Отхвърля тезата за аглутинативния характер (типичен за тюркските езици) и търси следи от флексия (изменяемост на думите).
  

Една от най-ценните части на книгата е приложеният речник, в който са събрани и анализирани стотици думи. Добрев прави паралели с:

• Древноиранските езици (авестийски, согдийски, бактрийски).
  

• Съвременните памирски езици (като вахански и шугнански), където открива поразителни сходства в лексиката.
  

• Автохтонност на културата: Добрев твърди, че прабългарите са били високоцивилизован народ с развито държавно устройство, архитектура и календар, което се отразява в богатия им език.
  

• Преосмисляне на титлите: Авторът предлага нови тълкувания на титли като канасубиги, кавхан, ичиргу боила, свързвайки ги с източни духовни и административни традиции.
  

• Връзка с днешния език: Книгата се опитва да докаже, че голяма част от думите, които смятаме за „чужди“ или „неясни“, всъщност са преки наследници на Аспаруховия език.
  

Важно е да се отбележи, че докато трудовете на Петър Добрев са изключително популярни сред широката публика заради техния патриотичен заряд, официалната академична общност често се отнася критично към методологията му. Въпреки това, книгата остава фундаментална за всеки, който се интересува от „Иранската хипотеза“ за произхода на българите.