„Бялото лице на смъртта“ е криминален роман на известния български писател Богомил Райнов,
Книгата е част от популярната поредица за супершпионина Емил Боев, но се отличава от ранните социалистически класики (като „Господин Никой“) с по-мрачен, философски и неоноар тон, характерен за творчеството на Райнов
Основни характеристики на романа:
Сюжет: Историята проследява Емил Боев в сложна обстановка, където границите между дълга, оцеляването и морала са размити. За разлика от чистия шпионаж, тук акцентът пада върху психологическото състояние на героя, неговата умора и „лицето на смъртта“, с което той се среща под различни форми
Стил: Райнов използва типичния за него лаконичен изказ, богат на вътрешни монолози, цинизъм и дълбоки размисли за смисъла на живота и неизбежния край
Контекст: Произведението отразява преходния период в България, като включва елементи на разочарование и равносметка на миналото