В своя есеистичен сборник „Като печелим — какво губим“ (публикуван за първи път през 1978 г.), Станислав Сивриев изследва моралната цена на прогреса и промените в човешката душа при прехода от традиционното към модерното общество.
Основните идеи, които авторът застъпва, са:
Загубата на автентичност: Сивриев разсъждава върху това как, печелейки материален комфорт, технологичен напредък и градска цивилизация, човек често губи своята духовна цялост и връзка с корените си.
Разривът с природата и традицията: Авторът с носталгия и критичност наблюдава как изчезват старите добродетели — честност, трудолюбие и общностно чувство, заменени от прагматизъм и отчуждение.
Цената на „цивилизоването“: Заглавието е риторичен въпрос. Печалбите са видими (удобства, знания), но загубите са невидими — те са в сферата на етиката, тишината на духа и непосредственото общуване между хората.