Гай Салустий Крисп е един от най-значимите римски историци, поставил основите на монографичния стил в латинската историография. Неговите съчинения се отличават с критичен поглед върху моралния упадък на Римската република.
Основните му запазени исторически съчинения са:
1. „За заговора на Катилина“ (De coniuratione Catilinae)
Това е първата монография на Салустий. В нея той описва опита на аристократа Луций Сергий Катилина да завземе властта чрез преврат през 63 г. пр.н.е.
Тема: Не само политическото събитие, но и дълбоката морална корупция на римското общество и нобилитета.
Акцент: Салустий разглежда Катилина като символ на покварата, обзела Рим след разрушаването на Картаген.
Портрети: Включва известните сравнителни характеристики на Цезар и Катон Млади.
2. „Югуртската война“ (Bellum Iugurthinum)
Монография, посветена на войната на Рим срещу нумидийския цар Югурта (111–105 г. пр.н.е.).
Тема: Борбата между Сената и популярните (партията на народа), както и корумпираността на римските военачалници, които Югурта подкупва.
Значение: Салустий подчертава, че това е първият път, когато е оказана сериозна съпротива на високомерието на аристокрацията.
Герои: Тук се появява фигурата на Гай Марий, който символизира възхода на „новите хора“ в политиката.
3. „Истории“ (Historiae)
Това е най-мащабният му труд, замислен като продължение на историята на Ливий Андроник и други по-ранни автори. Трудът обхваща периода от 78 до 67 г. пр.н.е. (от смъртта на Сула до победите на Помпей).
Състояние: За съжаление, трудът е изгубен почти изцяло. До нас са достигнали само около 500 фрагмента, включително четири речи и две писма.
Характеристики на стила на Салустий:
Архаизация: Използва остарели думи и граматични форми, за да придаде тежест и сериозност на изложението.
Краткост (Brevitas): Пише стегнато, енергично и избягва излишната реторика.
Психологизъм: Фокусира се върху характерите на личностите и техните вътрешни подбуди, а не само върху сухите факти.