"Планета за изгнаници" (на английски: Planet of Exile) е научнофантастичен роман от 1966 г. на американската писателка Урсула Ле Гуин. Той е част от нейния Хейнски цикъл (Hainish Cycle) и изследва теми за културната идентичност, чуждостта и съжителството.
Сюжет
Действието се развива на отдалечена планета, където човешки колонисти от Земята (част от по-широкия Съюз на световете) са блокирани след като тяхната мисия е била атакувана от бунтовници, използващи планетата като скрита база. Планетата има необичайно дълга година, което води до екстремни сезонни промени. Колонистите живеят в изолация от поколения, запазвайки своята технология и култура, но са изправени пред предизвикателството на враждебната местна фауна и дългата сурова зима.
Основният конфликт възниква, когато колонистите трябва да се изправят пред обща заплаха – нашествие от агресивни номадски племена, известни като "варвари", които идват от север. За да оцелеят, те са принудени да си сътрудничат с местните хуманоидни жители (наречени "аборигени" или "гаанци") – хора, с които досега са имали малко или никакъв контакт поради културни различия и взаимно недоверие.
Историята се фокусира върху връзката между Агет – млад мъж от колонията – и Янтар (или Алдона в някои преводи) – местна жена. Тяхната любов надхвърля културните граници и помага за изграждането на мост между двете цивилизации, което е от решаващо значение за оцеляването на всички.