„Смъртта на Земята“ (на френски: La Mort de la Terre) е емблематичен научнофантастичен роман от френския писател Жозеф-Анри Рони-старши, публикуван за първи път през 1910 г.
Ето основните аспекти на произведението:
1. Сюжет и тема
Действието се развива в далечното бъдеще, когато Земята е почти напълно изчерпана. Водата е станала най-ценният ресурс, а човечеството е пред изчезване поради необратимото изсъхване на планетата. Океаните са изчезнали, а малкото останали хора живеят в изолирани оазиси.
2. Новата форма на живот: „Феромагнитите“
Рони-старши въвежда една от най-оригиналните концепции в ранната научна фантастика – феромагнитите (les Ferromagnétaux). Това е нова форма на неорганичен, метален живот, който се храни с желязото в човешката кръв. Докато хората замират, феромагнитите процъфтяват, символизирайки неизбежната смяна на биологичните видове.
3. Основни идеи
Екологичен песимизъм: Романът е един от първите примери за „екологичен апокалипсис“, описващ смъртта на планетата не чрез катастрофа, а чрез бавно изчерпване на ресурсите.
Еволюция: Авторът разглежда човечеството не като връх на сътворението, а като преходен етап в историята на Земята.
Стоицизъм: Главният герой, Тарга, представлява последния опит на човешкия дух да запази достойнство пред лицето на неизбежния край.
4. Значение
Жозеф-Анри Рони-старши (известен и с „Борба за огън“) се счита за един от основоположниците на модерната научна фантастика наред с Хърбърт Уелс и Жул Верн. „Смъртта на Земята“ е високо ценена заради своето въображение и меланхолична, поетична атмосфера.