One Nation Under Therapy. How the Helping Culture Is Eroding Self-Reliance
One Nation Under Therapy. How the Helping Culture Is Eroding Self-Reliance
Добре запазена, меки корици, 310 страници, английски език.
Единият от авторите на книгата, Кристина Хоф Сомърс, е американски автор и философ, специализираща в етични науки и член на American Enterprise Institute. Тя добива популярност след няколко събития, свързани с нейни участия в дебати в американски университети, заедно с Майло Янопулос и Стивън Краудър. Макар да счита себе си за феминист, тя е един от изявените критици на съвременното феминистко движение в САЩ и по света (3rd wave feminism), както и на свързаните, според нея, с движението процеси по "феминизиране" и създаване на образ на враг към момчетата и мъжете. Сали Пател, другият автор, е практикуващ психиатър и лектор в Yale University School of Medicine.
Американците традиционно ценят високо самоувереността и силата на духа. През последните десетилетия, обаче, се наблюдава възход на терапевтична етика, която разглежда американците като емоционално недоразвити, психически крехки и изискващи помощта на специалисти по психично здраве. В наши дни, с налична книга за всяко едно заболяване, съдебен иск за всяко оплакване и телевизионно предаване за всеки възможен проблем, те са изложени на риск да деградират вродената си способност да се справят с житейските предизвикателства. Опирайки се на установената наука и здравия разум, Кристина Сомърс и д-р Сали Сател разкриват как „терапевтизмът“ и разрастващата се индустрия за травми са проникнали в живота на хората, с множество тревожни последици, сред които:
- Митът за стресирани, обременени с домашни, хиперконкурентни и депресирани ученици, нуждаещи се от терапия и лекарства;
- Загубата на морални ориентири в подхода ни към лъжата, престъпността и пристрастяването;
- Непоисканите „консултанти по скръб“, които се спускат при опечалени семейства, училища и общности след трагедия;
Интелигентно представена, провокативна и иронично забавна, книгата има цел да ни покаже, че „споделянето“ на проблемите на комфортно рамо не е заместител на справянето с тях.