The Enduring Indians of Kansas
The Enduring Indians of Kansas
A Century and a Half of Acculturation
Добре запазена, меки корици, 236 страници, английски език.
„Пътеката на сълзите“ на чероките и принудителната миграция на други южняшки племена през 30-те и 40-те години на 19-ти век са най-известните последици от политиката на президента Андрю Джаксън за преселване на индианци. Не толкова позната обаче е историята на много племена от територията на Стария Северозапад, които също са били принудени да се откажат от земите си и да се преместят на запад от река Мисисипи.
До 1850та година над 10 000 разселени индианци са били настанени „за постоянно“ до гористите потоци и реки в източен Канзас. Двадесет години по-късно, от тях са останали само няколкостотин – предимно кикапута, потаватоми, чипева, мунси, айова, фокси и сакси. Книгата е разказ за тяхната борба за оцеляване. За тях „краят на индианския Канзас“ е неприемлив, те остават на земите, които са им били обещани. Книгата е своеобразен контрапункт на „Краят на индианския Канзас“ от Крейг Майнер и Уилям Унрау. Нейният автор цели да покаже на читателя един различен поглед, местни перспективи и стратегии. Той твърди, че именно чрез акултурация по техни собствени условия, балансиращи по тънката граница между традиционния си начин на живот и този на белите, тези индианци са успели да оцелеят, да запазят земята си и да устоят на враждебните нахлувания на белия свят.