„Парижката Света Богородица“ е исторически роман, публикуван през 1831 г., който разказва драматичната история на няколко съдби, преплетени около величествения катедрален храм „Нотр Дам“ в Париж. Юго използва сюжета, за да покаже сблъсъка между красота и грозота, любов и жестокост, свобода и предразсъдъци.
Есмералда – красива и невинна циганка, символ на чистота и доброта.
Квазимодо – обезобразеният звънар на катедралата, външно грозен, но с огромно и предано сърце.
Клод Фроло – архидяконът, обсебен от Есмералда, чиято страст го тласка към престъпления.
Фьобюс – красив, но лекомислен капитан, в когото Есмералда се влюбва.
Историята започва в Париж през XV век. Есмералда танцува на площада пред катедралата и привлича вниманието на трима мъже: Квазимодо, Фроло и Фьобюс.
Фроло, разкъсван между религиозния си обет и страстта си, нарежда на Квазимодо да отвлече момичето. Опитът се проваля, Квазимодо е заловен и осъден, а Есмералда му дава вода по време на наказанието – жест, който променя живота му.
По-късно Есмералда е несправедливо обвинена в убийството на Фьобюс (който всъщност е ранен от Фроло). Осъдена е на смърт. Квазимодо я спасява и я укрива в катедралата, където я защитава с цялата си сила.
Фроло, заслепен от ревност и обсебеност, предава Есмералда на властите. Тя е екзекутирана. Квазимодо, съкрушен от загубата, убива Фроло, след което се оттегля при тялото на Есмералда и умира до нея.
Красота и грозота – истинската красота е в душата, не във външността.
Съдба и несправедливост – обществото често наказва невинните.
Любов и саможертва – Квазимодо е пример за най-чистата, безкористна любов.
Силата на архитектурата и историята – катедралата е централният „герой“, символ на вечността.
Влез в профила си или се регистрирай, за да не губиш наблюдаваните обяви, търсенията си и следваните потребители – ще ги имаш навсякъде с теб.
Вход/Регистрация