Има ли кой да ви обича. Разкази → Обява 53374543

Има ли кой да ви обича. Разкази, снимка 1 - Българска литература - 53374543 1/1
Има ли кой да ви обича. Разкази
гр. София, Люлин 6 Наблюдавай

Публикувана/обновена днес в 21:05 ч.

Състояние
Ново
Доставка
Купувача
Автор: Калин Терзийски
Обем: 136 стр.
Размер в мм: 145 х 215
Издател: Лексикон
Корица: Мека
Година на издаване: 2018
Състояние: На склад при доставчик

Книгата е носител на Европейската награда за литература.

Има ли кой да ви обича” е част от колекцията “Съвременна българска проза” на издателство “Лексикон”.

“Снощи прочетох два пъти текста на Калин Терзийски и натиснах “харесва ми” във фейсбук. Легнах си със смътното усещане, че май не всичко ми хареса. Събудих се в 4 ч. посред нощ от вика на един въпрос, който настояваше за отговор: Защо натиснах “харесва ми”? Станах, застанах до прозореца и вперих поглед в тъмнината, а въпросът наедря от уточнения: Заради това, че Калин Терзийски звучи така, сякаш е откровен? Или защото е открояващо се различен? Или защото ми е принципно симпатичен? Или защото заявява алчната си нужда от разбиране и от сърца? Или защото иска да влияе по най-силния и дълбок начин?

Отговорът лека-полека започна да се оформя: заради всичко това, но най-вече защото поставя въпрос, по който аз имам две мнения. И разбрах, че е дошло време да се опитвам да ги превърна в едно. В главата ми се заниза коментар като за фейсбук: “Калине, мисля си, че ще е добре някой българин, Стефчо Горнобански например, да вземе под мишница една Влиятелна книга, “Има ли кой да ви обича” например, след което да те убие с един куршум право в сърцето. И после… да започне движение на българското общество, вкл. на българските младежи, и мъчителният български преход към демокрацията най-накрая да приключи!”.

Не, няма да го на шиша, казах си. Не за друго, а защото много ме е страх – страх ме е, че току-виж някой наистина вземе и те убие… В този нощен ред (или хаос) от мисли дойде и превръщането на двете ми мнения в едно: Много безразлично и бездушно ми звучат думите “смъртта е част от всичко това наоколо” и съществото ми сега се бунтува срещу тях. Но знам, че понякога, в безсилието си да се опълча, да спра умишленото причиняване на ужаси наоколо, и аз съм си ги казвала. Чак сега, когато ги видях отстрани изписани от друг, осъзнах, че не искам повече никога да си ги казвам, защото аз всъщност мисля ето това: “Никак не съм съгласна смъртта да е част от всичко това наоколо и ще правя това, което ми е по силите, за да не е”.

Легнах си и заспах отново някъде към 5 ч. Присъни ми се странен сън – каквито са всички сънища по принцип. Няма да се спирам на многобройните небивалици, а на това, което най-вече ще запомня: Калин Терзйски ми беше на гости, говорехме си и в един момент, без никаква връзка с всичко останало, той ми каза: “Всичко лошо вече свърши”. А аз знаех отлично точно какво имаше предвид той, нещо съвсем конкретно. Въздъхнах с облекчение… Защото обичам лошите неща да не са част от всичко това наоколо. И осъзнах, че някъде много дълбоко направих една крачка напред… към себе си и към другите.”
Даниела Василева

Преглеждания: 3
Другите търсят също
Препоръчани за теб