При каких условиях политическая власть легитимна, а при каких - нет? Что лежит в основании законности политического порядка? В чем различие между законом и правом? Что такое политическая справедливость? Свои размышления над этими вопросами автор строит через диалог с традицией политической философии, сложившейся в рамках европейского Просвещения. Среди его "собеседников": И.Бентам и К.Маркс, Т.Гоббс и Дж.Локк, Ж.-Ж.Руссо и И.Кант, Д.Юм и Дж.Милль....
Книгата "Моралните основи на политиката" (The Moral Foundations of Politics) на професора от Йейл Иън Шапиро е един от най-влиятелните съвременни трудове в политическата философия. Тя предлага критичен преглед на основните интелектуални традиции, които оформят съвременния политически свят.
Ето синтезиран анализ на основните идеи и аргументи в труда на Шапиро:
1. Основният въпрос
Шапиро не се опитва да предложи една "правилна" морална система. Вместо това той изследва как различните политически теории отговарят на фундаменталния въпрос: "Кога едно правителство заслужава нашата лоялност и кога е легитимно? "
2. Ключови традиции, разгледани от Шапиро
Той групира политическата мисъл в няколко основни направления, като подлага всяко от тях на критичен анализ:
Утилитаризъм: Тук моралната основа е "най-голямото щастие за най-голям брой хора". Шапиро анализира Джеръми Бентам и Джон Стюарт Мил, като посочва основния дефект: утилитаризмът често пренебрегва правата на малцинствата в името на общото благо.
Марксизъм: Изследва идеята за експлоатацията и историческия материализъм. Шапиро признава силата на марксистката критика към капитализма, но отбелязва провала на трудовата теория за стойността и авторитарните рискове при прилагането ѝ.
Социален договор (Джон Ролс): Шапиро разглежда съвременния либерализъм и "воала на невежеството". Той критикува Ролс за това, че теорията му е твърде абстрактна и понякога откъсната от реалните политически борби.
Анти-просвещенски традиции: Тук той включва мислители като Едмънд Бърк и комунитаристите, които вярват, че моралът произтича от традициите и общността, а не от универсални принципи.
3. Демокрацията като "най-малкото зло"
Един от най-важните приноси на Шапиро е неговият преход към демократичната теория. Той твърди, че:
Несъгласието е неизбежно: Нито една морална система (утилитаризъм, либерализъм и т.н.) не може да спечели универсално съгласие.
Управление на властта: Тъй като не можем да се съгласим за "Общото благо", моралната основа на политиката трябва да бъде механизмът, който ограничава доминирането на едни хора над други.
Демокрацията като средство: За Шапиро демокрацията не е просто начин за вземане на решения, а най-добрата система за минимизиране на произволната власт.
4. Критика на "Големите теории"
Шапиро е известен със своя скептицизъм към метафизичните обоснования на политиката. Той смята, че:
Политическите принципи трябва да бъдат прагматични.
Те трябва да се основават на реални човешки нужди и социални условия, а не на абстрактни философски идеали.