Болка в неврологичната практика - Иван Миланов
Издателство
Медицина и физкултура
Град на издаване
София
Година
2009 г.
Страници
367
Корици
Твърди
За да поръчате, трябва да напишете Вашите имена, телефон и адрес на офис на Еконт във Вашия град.
Опция за преглед преди плащане.
Болката винаги е била основният симптом, който води пациента при лекаря. Тя е вероятно и първият симптом, който медицината се е опитвала да лекува. Не е случаен фактът, че първите теории за болката произхождат от дълбока древност. Древните цивилизации са приемали, че болката е наказание от боговете или че се предизвиква от "витални енергии", или от четирите основни течности в тялото. Аристотел смята, че сърцето е център на усещанията и затова болката има афективни качества. Хипократ за първи път определя мозъка като център на сетивността. Една от виталните функции на нервната система е да доставя информация за появата на заплаха и увреда. Усещането за болка допринася за осъществяването на тази функция, следователно болката е жизненоважна за съществуването на човека. Не случайно това е единственото неадаптиращо се усещане - докато постъпва сигнал за увреждане, болката не стихва. Нервните структури реагират на различните видове енергия (температура, механични и химични дразнения), които могат да доведат до увреда и предоставят информация в централната нервна система за локализацията и интензивността на увреждащите стимули. Болката обаче зависи не само от увредата на тъканите и активността на нервната система, но и от настроението, миналия опит, убежденията, психичното състояние и мотивацията на човека. Всичко това прави болката твърде субективно и трудно за измерване и проучване усещане.
Опитите за лечение на болката също датират от дълбока древност - акупунктурата е може би първата известна такава методика. Дълги години медицината успяваше да контролира само острата болка. За пациентите с хронична болка можеше да се направи много малко. Напредък в лечението се постигна едва през последните 5 години, когато се установи, че двата основни вида болка- остра и хронична, всъщност се развиват поради различни патофизиологични механизми. Те се предизвикват съответно от ноцицептивна и невропатна компонента и се повлияват от различни медикаменти. Това даде възможност съвременната медицина да помогне на много хора с хронична болка и нарушено качество на живот. Напредък се постига и по отношение на разбирането на механизмите на най-честата болка в неврологията - главоболието. Съвременната медицина разполага с добри възможности за неговото лечение.
Въпреки че болката е нещо, което всеки човек е изпитал в живота си, тя все още остава недостатъчно проучена. Необходими са още години на изследвания, за да може тя да се контролира напълно.