Опити. Книга 1-3 - Мишел дьо Монтен → Обява 53922806

За да поръчате, трябва да напишете Вашите имена, телефон и адрес на офис на Еконт във Вашия град.

Опция за преглед преди плащане.

„Опити“ (Essais) на Мишел дьо Монтен, публикувани за първи път през 1580 г., не са просто философски трактат, а раждането на самия жанр на есето. Монтен поставя себе си в центъра на изследването, вярвайки, че опознавайки собствената си природа, той опознава човешката природа изобщо.

Ето синтезирано резюме на трите книги:

Монтен не се опитва да поучава, а да наблюдава. Неговият девиз е известният въпрос „Какво знам?“ (Que sçay-je?). Той отхвърля догматизма и се стреми към интелектуална честност и скептицизъм.

В първата книга Монтен е силно повлиян от античните автори (Сенека, Плутарх) и школите на стоицизма и епикурейството.

• Темата за смъртта: Първоначално той приема стоическата идея, че „да философстваш означава да се учиш да умираш“.
  

• Приятелството: Тук се намира прочутото есе за Етиен дьо ла Боеси. Монтен описва приятелството като сливане на две души, което не може да бъде обяснено с рационални доводи (известното „защото беше той, защото бях аз“).
  

• Образованието: Той критикува сухото учене наизуст и предлага образование, което формира критично мислене и характер, а не просто „пълни главата с факти“.
  

Тази книга съдържа най-дългото и важно есе в цялото му творчество – „Апология на Реймон Сьобно“.

• Критика на човешката гордост: Монтен атакува идеята, че човекът е короната на творението. Той иронично сравнява хората с животните, за да покаже, че нашият разум често е източник на заблуди, а не на превъзходство.
  

• Философски скептицизъм: Той твърди, че сетивата ни са измамни, а разумът е твърде слаб, за да достигне до абсолютната истина. Това го води до извода, че трябва да бъдем толерантни и смирени.
  

• Постоянството: Монтен изследва непостоянството на човешките действия – как хората се променят според обстоятелствата и настроенията си.
  

Написана по-късно, тази книга отразява един по-зрял и ведър Монтен. Той се отдалечава от суровия стоицизъм и се насочва към приемане на живота такъв, какъвто е.

• Приемане на тялото: За разлика от средновековните мислители, Монтен не презира тялото. Той пише откровено за физическите неразположения, болката и удоволствията, вярвайки, че духът и материята са неразделни.
  

• Етика на всекидневието: Тук фокусът е върху „опита“ – как да живеем правилно в един несигурен свят. Монтен проповядва умереност, естественост и вярност към себе си.
  

• Политика и морал: Макар да е лоялен към традициите и държавата, той запазва вътрешната си свобода. Той твърди, че човек може да изпълнява обществените си задължения, без да „продава“ душата си на тях.
  

1. Интроспекция: Самопознанието е единственият сигурен път към мъдростта.
   

2. Релативизъм: Монтен забелязва, че това, което е „варварство“ за едни, е „обичай“ за други (есето „За канибалите“), поставяйки основите на модерната антропология.
   

3. Свобода на духа: Най-висшата ценност е способността да мислиш самостоятелно и да не се поддаваш на фанатизъм.
   

„Опити“ остават актуални и днес, защото не предлагат готови отговори, а ни учат как да задаваме въпроси на самите себе си.