Книги от Хорхе Букай
- От самоуважението до егоизма - 9€
Да обичаш и цениш себе си – най-трудното от всички предизвикателства. От
деца са ни учили, че да живеем за себе си, е аморално, да поставяме
себе си на първо място - егоистично. Но нима обичта към другите не
започва с обичта към себе си? Къде минава тънката граница между
самоуважението и егоизма?
Хорхе Букай ни кара да разсъждаваме заедно за стойността на
самоуважението, за пагубното влияние на страха, за смазващото бреме на
вината, за силата да отстояваме себе си. Може би, ако успеем да поемем
отговорността за собствения си живот, ще направим първата и най-важна
стъпка по пътя към самоуважението.
Всеки процес на превръщането ни в личности, наясно със
собствената си стойност, започва, когато открием колко е важно да поемем
риска да сме истински. Да се приемем такива, каквито сме. Да прекратим
конфликта със себе си, да не се укоряваме, че не сме такива, каквито
другите желаят, да не се наказваме, че в момента не сме онези, които ни
се иска да бъдем. Понякога най-хубавото, което може да ни се случи, е да
не сме такива, каквито другите очакват от нас...
- Да се обичаме с отворени очи - 7€
Хорхе Букай отново ни изненадва, предлагайки този път на вниманието
ни... роман, в който основната тема е любовта и изграждането на
взаимоотношенията в една двойка.
Много хора допускат грешката да търсят партньор като средство за
разрешаване на собствените си проблеми. Смятат, че една интимна връзка
ще ги излекува от мъките им, от отегчението, от липсата на смисъл в
живота им.
Очакват двойката да запълни празнотата в тях.
Каква ужасна грешка!
Когато избирам партньор с такива очаквания, накрая неизбежно намразвам човека, който не ми дава каквото съм очаквал.
А после? После може би ще потърся нов, и нов, и нов… Или ще реша да прекарам живота си, оплаквайки се от съдбата.
Ето защо, настъпят ли трудности в отношенията, първо трябва да осъзнаем,
че те са неделима част от пътя към любовта. Разрешението е в това да се
откажем от илюзията за съвършената двойка, в която няма конфликти и
партньорите са вечно влюбени.
Това е истинският смисъл на двойката: не спасението, а срещата. Или по-скоро срещите.
Аз с теб.
Ти с мен.
Аз със себе си.
Ти със себе си.
Ние със света.
- Нека ти разкажа - 7€
Какво трябва да направим, за да сме щастливи? Според Букай, за да
тръгнем по правилния път, трябва да си отговорим на следните въпроси:
Кой съм? Къде отивам? С кого? Не бива пътят да определя кои сме ние,
нито пък човекът, който ни придружава, да решава къде отиваме. По пътя
трябва едновременно да се забавляваме и да се учим, да оценяваме това,
което имаме, и без да преставаме да вярваме в себе си, да започваме
отначало и по различен начин „всеки път, когато се наложи”.
Това са уроците, които психотерапевтът Хорхе се опитва да предаде
на студента Демиан, отишъл при него да разреши житейските си дилеми.
Той получава отговори под формата на истории, които Дебелия (това е
прякорът на необикновения терапевт) черпи както от живота, така и от
антични митове, дзен мъдрости, притчи на суфите, народни приказки или
автори като Екзюпери или Лафонтен. Тези истории ще ви трогнат, разсмеят
или просто ще ви накарат да се замислите, но едно е сигурно: няма да ви
оставят безразлични
- Приказки за размисъл - 6€
„Приказки за размисъл" е сборник от истории, някои от които съвсем
ежедневни, други - със силен притчов елемент. Те изследват отделни
страни на човешката природа, различни човешки слабости. Основни теми са
любовта, омразата, приятелството, зависимостта от другите и същевременно
невъзможността да живеем без тях. Интересното при всички тези истории е
неочакваният им край. Целта на автора е не да дава готови отговори на
житейски дилеми, а да провокира към размисъл. Мъдростта се постига само
като се извърви трънливият път на самопознанието, но Хорхе Букай
сътворява за нас магия: четейки тези „приказки", ние леко, почти
неусетно стигаме до дълбоки прозрения за човешката природа и собствената
си същност.
- Пътят на щастието - 9€
Хорхе отново ни повежда по лъкатушещите пътища на вътрешната ни
реалност. Провокира ни, кара ни да се замислим, разсмива ни и в крайна
сметка ни подтиква сами да открием пътя към щастието. Защото щастието –
това е увереността, че вървиш в правилната посока.
А ако не знаеш накъде да тръгнеш? Ако ти е трудно да бъдеш главният
герой в собствения си живот? Ако ти е нужен компас, за да откриеш
вярната посока?
Тогава трябва да си отговориш на един простичък въпрос:
ЗА КАКВО ЖИВЕЕШ?
Не защо, а за какво.
Не как, а за какво.
Не с кого, а за какво.
Не от какво, а за какво.
Въпросът е личен. Не става дума да отговаряш за какво живее човек, за
какво съществува човечеството, за какво са живели родителите ти, нито
какъв е смисълът на живота на хората, лишени от морал.
Става въпрос за ТВОЯ ЖИВОТ.
Какъв е смисълът на твоя живот?...
Ако отговориш искрено на този въпрос, значи си открил компаса за това пътуване.
Не успееш ли да намериш смисъла на живота си, може да се случи така, че животът ти да изгуби смисъл.
- Пътят на сълзите - 20€
Това е книга, която ни показва
как да извървим трудния път на болката и
страданието, с които неизбежно се сблъскваме в живота си. Всички ние
минаваме през различни изпитания: смърт на близък, загуба на работата,
на дома, на илюзиите ни дори, раздяла с любим човек, провален брак,
несбъднати мечти, самота... Ако не си позволим да изпитаме тъга, когато
ни налегнат скърби или понасяме тежки загуби, това може да е не признак
за силна воля, а незнание за кръговрата на живота с разрушителни
последици. Има си време за всичко: време за радост и време за скръб.
Време за размисъл и време за действие. Време за празнуване на живота и
време за почитане на смъртта. Познанието на етапите на скръбта може да
ни послужи като карта, която да ни ориентира в каква посока се движим,
за да не загубим изцяло връзката си с реалността. Често пъти, за да се
освободим от горчивата чаша, се налага преди това да я изпием.
По своя характерен начин, разказвайки ни истории, Хорхе Букай ни
води по пътя на сълзите, помагайки ни да осъзнаем, че страданието е
неизменна част от човешката ни орис. Тази книга не само ни учи как да
преодоляваме скръбта, без да изпадаме в отчаяние, но и как впоследствие,
когато болката утихне, да съумеем да съберем даровете, които сме
получили в миговете на върховно изпитание.