Клане в най-чист вид - австралийски войници за геноцида в Руанда / Pure Massacre
Pure Massacre. Aussie Soldiers Reflect on the Rwandan Genocide
Много добре запазена, меки корици, 292 страници, английски език.
„Срещнах се с лидерите на Интерхамве и когато им стиснах ръката, те бяха студени, не студени като температура, студени като нещо нечовешко, въпреки че имаха такава форма, очите им не бяха човешки. Очите им отразяваха най-голямото зло, което някога бих могъл да си представя. Те бяха олицетворение на нещо - това олицетворение беше дяволът.“
Генерал-лейтенант е Ромео Далер, командир на силите на Мисията на ООН за подпомагане на Руанда през 94та година. Тази малка, централноафриканска държава, не за първи път е място на насилие. Но нищо от миналото ѝ не може да се сравни с безумната вълна и обхват от убийства, които я заливат през 1994та година. Докато светът наблюдава, в нея се провежда геноцид, невиждан от ужасите на Втората световна война. Според оценките, броят на застреляните и насечените до смърт е около един милион мъже, жени и деца. Именно в този котел на смъртта е изпратена група австралийски миротворци, за да помогнат за облекчаване на страданията и да възстановят реда. За тази група войници ежедневните ужаси на мисията им придобиват още по-зловеща и отвратителна обвивка, когато стават свидетели на друго клане година след геноцида, този път в лагера за разселени в Кибехо. На 22 април 1995та година, пред очите на австралийските миротворци, над 4000 души загиват в дъжд от куршуми и мачетета от ръцете на Руандийската патриотична армия. Ограничени от правилата за действие на ООН за мироопазване, войниците не могат да направят много, за да спрат убийствата. Те могат само да наблюдават касапницата и да се опитват, под погледа държащи спусъка убийци, да помогнат на ранените.
Тази книга е историята на случилото се по време на тази мироопазваща мисия. Кевин „Ирландецът“ О'Халоран, сержант от взвод по това време, подчертава слабостите на устава на ООН и какво се случва, когато „добрите хора не правят нищо“. Той събира гледните точки на австралийския персонал, служил в Руанда по това време. Той дава нов и личен глас на клането в Кибехо. Нито един австралиец не загива по време и непосредствено след клането в Кибехо, но службата им там има своята цена - трагедията и неимоверното страдание, които виждат с очите си, остават завинаги запечатани в техните спомени. Спомените и събитията от тези дни са представени на страниците на тази книга в текст, карти и фотографии.