Седем празни къщи - Саманта Швеблин
Седемте къщи в тези разкази са празни. Някои са опразнени от любов, други - от покъщнина, трети - от хора, спомени, вяра. Както във всички творби на писателката, и тук усещаме невидимото присъствие на нещо зловещо, което ни кара да застанем нащрек: неизречена заплаха, призраците на миналото, тъгата по напразно изживените дни. Швеблин никога не се плъзга по повърхността, тя се стреми да проникне надълбоко, за да разкрие неудобните истини за отчуждението и самотата като убийци на духа и за това колко крехки и чупливи са отношенията между хората.
Аржентинката Саманта Швеблин (р. 1978) вече се е утвърдила като едно от най-ярките имена в съвременната художествена литература. С романите "Отрова" и "Хиляди очи", излизали и на български, и със сборника "Уста, пълна с птици" е номинирана три пъти за Международния "Букър", а през 2022 г. е удостоена за "Седем празни къщи" с Националната литературна награда на САЩ за преводна литература.
Швеблин съчетава новаторския стил с автофикцията, репортажа и литературния постмодернизъм, за да разкрие тревожния дух на времето, в което живеем.