Литературна теория, Литературни похождения, Литературоведският Вавилон (Никола Георгиев)
Книгите са НОВИ, с твърди корици.
Изпращам по Спиди с опция преглед.
Първият том включва както издавани, така и неиздавани творби на автора.
Вторият том ни среща с различни автори и разнородни творби, много от които непознати на читателя. Пътешествие, в което авторът умело е втъкал множество нишки, свързващи родното със световното, единично-българското с множественото чуждо. Текстовете му имат едно изключително важно качество - лекотата. Никола Георгиев е майстор в обясняването на сложни литературни явления, като хвърля мостове във времето с отнета, или безтегловна, тежест, gravità senza peso, по думите на Гуидо Кавалканти. Зоркият съпоставителен поглед на изследователя препраща, сравнява, създава, отрича, утвърждава и осветлява различни феномени. Лекота и дълбочина, единност и множественост, еднозначност и многозначност се разгръщат пред нас с ефирна нежност, която преминава в меко удоволствие и обгръща читателя в призрачния воал на безвремието. Чутовен размах и дълбочина, поднесени с лекота. Как иначе можем да определим размишленията върху темата за смъртта, бесилото и въжето - от погледа на Ботев, Вазов, Гео Милев и Фурнаджиев, с мостове към Франсоа Вийон, Рембо и Антон Шкерц, с неговата стихосбирка „Рапсодии за българския гуслар“? Или двата незавършени романа - „Приключенията на добрия войник Швейк“ на Хашек и „Приключенията на Гороломов“, на Йовков, които внезапно ни изправят пред „Чудатият овчар“ на Шарл Сорел от 1633 г., Д’Юрфе и Пол Скарон. Ерудираност, която топли и приобщава.
Третият том събира плодовете на дългогодишния интерес на Никола Георгиев към междутекстовостта и „мълчаливите диалози“. Авторът не просто интерпретира литературните творби, той създава инструменти за интерпретация. Това е щедро споделено с читателя виждане, което позволява да се открият дълбочини, сложност и очарование в привидно познати, „оглозгани“ от банални тълкувания литературни творби. Неговите статии и студии предлагат евристични подходи, отварят изследователски полета, създават нови литературоведски жанрове. Споменатият нов „жанр“, успешно разработван от Никола Георгиев, е междутекстовият анализ, реконструирането на „мълчаливите диалози“ в литературата, които могат да сближат смислопораждащо Найден Стремски с Бай Ганьо, Бай Ганьо с Йозеф Швейк, а Йозеф Швейк - с Йозеф К. Междутекстовият анализ се съсредоточава върху пространството между творбите от литературния канон, изявява връзки и значещи отсъствия, които пренареждат и променят самия канон.