Героинята е тридесет и една годишна преводачка, женена за преуспяващ
търговски представител. Един петъчен следобед през януари 1957 година красивата червенокоса Франциска решава да се раздели с мъжа си. "За мен уютният брак с Херберт е направо ужасен" - казва тя. Вече пет години със знанието на съпруга си тя е любовница на началника му и "семеен приятел" Йоахим. На гарата в Милано Франциска поисква билет "за където и да е" и с малко пари в джоба заминава напосоки за Венеция. На пръв поглед героинята на Андерш създава впечатлението за "фатална жена", която се отдава на своите необуздани капризи. Но причината за спонтанната постъпка на Франциска е дълго натрупваното недоволство от един живот без съдържание. Във влака за Венеция героинята премисля дотогавашния си живот и осъзнава, че всички са гледали на нея само като на възможност за развлечение, за укрепване на личния престиж и самочувствие или за еротична разпуснатост. Нито съпругът й, нито "шефът" са търсили в нея равностоен партньор. А тя е сключила брак с Херберт именно за да засити тази своя съкровена потребност. Оказало се е обаче, че и това - като всичко друго - е било само една сделка, хазартна игра между двама мъже, в която тя е представлявала само скъпият залог.