Живота ми вземете без остатък - Марлене Дитрих
Откъс от книгата:
„Думата „Glamour“ не е обяснена точно в нито един речник,
макар че подобни опити са правени. Понятието бе създадено, но не бе дефинирано.
Често са ме молили да дам свое тълкуване на значението му, но не съм била в състояние да установя със сигурност какво всъщност означава „Glamour“. Във всеки случай то се отнася до личност, свързано е с красотата и донякъде с авторитета. До същинския му смисъл обаче най-много могат да ни приближат лицата, украсени с това определение: най-голямата „Glamour Girl“ беше Мей Уест.
След нея — Каръл Ломбард. След това — Дитрих. Цитирам според съобщенията на студиите и на пресата. Всяка студия имаше свой собствени „Glamour Girls“; така в Метро Голдуин Майер бяха: Гарбо, Харлоу, Крауфорд. Тогава още не се говореше за секс. Тази дума, струва ми се, влезе в „социално обръщение“ едва с Мерилин Монро.Сексът беше табу по времето на стила „Glamour“. Мей Уест веднъж ми каза: „Ние трябва да правим всичко с очите.“ И го правехме. Нямаше сцени с разсъбличане, нямаше полуголи тела, изобщо — нищо очевидно. Трябва да призная, че повече ми харесваше да го правя „с очите“, отколкото начинът, по който го правят днес. Не ми допада, намирам го безвкусно. Сигурно има и други, които го усещат така.“
Мемоарната книга на легендата Марлене Дитрих, съперничи дори на славата на отделните й филми и едва ли би могла да се нарече автобиография — това е по-скоро опит за автопортрет на фона на епизоди и събития, в които участвуват редица забележителни личности на нашия век: Джоузеф фон Щернберг, Ърнест Хемингуей, Жан Габен, Едит Пиаф, Чарли Чаплин, Ерих Мария Ремарк, Орсън Уелс, Константин Паустовски и много други. От трайните приятелства или от кратките срещи неусетно се наслагват боите за едно по-голямо платно на света от вчера, който Марлене Дитрих ни представя такъв, какъвто го е видяла, или понякога — какъвто е искала да го види.
Книгата е издадена през 1988г, съдържа 256 стр, меки корици, нечетена и добре запазена