Смъртта при социализма → Обява 16944269

Начинът,
по който умираме, е квинтесенция на начина, по който живеем. Има ли
тогава “социалистическа смърт”, която да съответства на
“социалистическия начин на живот”? Разбира се, смъртта е универсален
биологичен факт, независещ от идеологии, вери и политически режими. Но
тя провокира невероятно многообразие от културни реакции, които са не
само мяра за значимостта на самия този факт, но и показват как той е
обрасъл с условности, нормативни представи, ритуали, символи, които – за
разлика от биологичния факт – значително се променят във времето. Как
комунистическият режим в България “опитомява” смъртта? Коя е новата
святост, кои са образците, налагани чрез официалната идеология на
смъртта? Как се мисли социалистическата смърт и как се вписва в
прогресисткия голям разказ? Кои са нейните нови символи? Как е била
обгрижвана, регистрирана, контролирана и манипулирана “малката”,
негероичната смърт? Какво се случва след маргинализацията на религията,
традиционно даваща отговори на екзистенциалните въпроси? Кои са
преозначаваните практики, какви са наложените сценарии и как са
отигравани те?