Барнаул → Обява 27499243

Барнау́л (на руски: Барнаул) е град в Русия, административен център на Алтайски край от 1937 г. Градът се намира в Сибирския федерален окръг. Той е крупен промишлен, научен и културен център.

Съществуват няколко хипотези за произхода на името на града. Известният писател и местен историк Марк Юдалевич в една от своите публикации събира разпръснатите предположения и версии на различни изследователи. Общото между тях е, че навсякъде е посочено, че името Барнаул е или с тюркски или с монголски корени, но то може да се преведе по няколко начина. Дълго време е била разпространена версията, че думата „барнаул“ в казахския език се превежда като „хубаво пасище“ или е свързана с името на един от ковчежниците на Сибирското ханство - Барн. Но, според историците,това не са нищо повече от народни поверия, тъй като казаците нямат име, дори сходно на „Барн“, и освен това те никога не са достигали до региона на Горното Приобие, в който се намира града. За „хубаво пасище“ в езиците с монголски и тюркски корени си има дума – „джайляу“, така че и тази версия за името на града не може да се приеме.
Друга версия за произхода на името на града e свързана с името на реката Барнаулка, която на картите от края на 18 в. се среща като „Бороноул“ или „Бороноур“. В някои документи от същия период реката е назована „ Баранаул“, а на картата на Шелегин от 1745 г. дори е отбелязана като „река Барнаул“. Професорът от Томск А. П. Дулзон изказва предположение, че името на града се състои от две древни думи. Първоначалната форма на това място е „Бороноул“, където „боро“ произхожда от срещаната в много тюркски езици и монголския дума за „вълк“, а „ул“ на тюркските езици означава „река“. Следователно „Барнаул“ би трябвало да означава „вълча река“ или „вълче езеро“. Този вариант се подкрепя от факта, че в горския пояс, през който тече река Барнаулка по-рано са се срещали много вълци, а в района на изворите на реката са разположени множество езера. Освен това, вълкът е смятан за свещено животно сред жителите на Алтай. В течение на времето, приспособявайки се към руския диалект, думата става име на града.

Археологическите находки свидетелстват, че първите поселения на територията на съвременен Барнаул се появяват още в каменната ера. На днешната територия на града са запазени 63 археологически обекти. Тези селища, могили и останки от населени места датират от най-ранни времена до Средновековието, като повечето от тях са разположени на левия бряг на река Об - в планинската част на Барнаул, в териториите на селищата Мохнатушка, Казьонная заимка и Гонба. До пристигането на руските заселници в Сибир, тук е имало древен град-крепост, наречен Абакша. От това място местното население е извършвало набези срещу съседите си, а гората от високи борове и реката са били естествена преграда за враговете. Официално за година на основаване на Барнаул се счита 1730 г., когато собственикът на мина Акинфий Демидов довежда в Алтай 200 крепостни селяни за строеж на заводи, но документално това е потвърдено през 1739 г., когато Демидов стартира строителството на фабрика за обработка на мед и сребро, което става стимул за развитието на селище около него. Към малкото селце Устбарнаулск започват да се стичат преселници от Централна Русия и Урал.
На 16 февруари 1748 г. Окръжната служба по мините, със съгласието на кабинета на императрица Екатерина Велика е преместена от Колван в Барнаул. През 1766 г., руският изобретател Иван Ползунов построява на брега на река Барнаулка първата парна машина в Русия, а през 1771 г. на Барнаул е присъден статут на град с преференции (според други източници това е станало през 1828 г.). Благодарение на този статут, независимо от отдалечеността си от столицата, градът се разраства, а от 1835 г. населението му вече е повече от 9000 души. Барнаул е изграден под влияние на архитектурата в Санкт Петербург. През 1764 г. отваря врати техническа библиотека, през 1776 г. – Барнаулският театър, а през 1827 г. – първата печатница. Благодарение на П. К. Фролов се създава краеведски музей - първият музей в Сибир. Отмяната на крепостничеството и изчерпването на природните ресурси водят до закриването през 1893 г. на Барнаулския завод. Градът се превръща в основен търговски център, развиват се и други производства: на кожи, свещи, тухли, бира и др. На 2 май 1917 г. в Барнаул избухва голям пожар. Пострадва градската архитектура, в пожара изгарят много от сградите, особено дървените постройки. На възстановяването на града от пожара пречи избухналата през същата година гражданска война.
На 7 декември 1917 г. в града е установена съветска власт, която в последствие е свалена от белогвардейците на 18 юни 1918 г. Окончателно Барнаул е завзет от партизанската армия на Ефим Мамонтов на 9-11 декември 1919 г. Белогвардейците напускат града с надеждата да стигнат до Новониколаевск (сега Новосибирск). Невъзможно е било да останат в града - от всички страни настъпват сили на Червената армия, а в града партийната организация подготвя въстание. Отстъпвайки, край село Талменка Бялата армия попада в засада, подготвена от Първа Чумишска съветска партизанска дивизия, начело с Анатолий М. Ворожцов. През периода 20-те - 40-те години на ХХ век, развитието на Барнаул се определя от процеса на индустриализация и колективизация. В града се заселват жители от селата и малките градове наоколо, като Барнаул придобива статут на център на селското стопанство в региона. През 1932 г. е създадена най-големият в Западен Сибир завод за нитрати. Във връзка със създаването през 1937 г. на Алтайски край, Барнаул получава статут на административен център.
По време на Втората световна война в града са настанени трайно около сто промишлени предприятия от Москва, Ленинград, Одеса, Харков и други градове, окупирани от немските войски. Те стават основа за развитието на промишлеността в града. Според някои данни, около половината от патроните, използвани от Червената армия по време на войната, са произведени в Барнаулския металообработващ завод. Следвоенните години са белязани от индустриален бум и бързо застрояване на града. По това време площта на Барнаул се увеличава повече от два пъти, а за развитие на града и изграждане на нови квартали са избрани северното и северозападно направление. През 1980 г. с указ на Президиума на Върховния съвет на СССР на града е присъден Орденът на Октомврийската революция. След разпадането на Съветския съюз, във връзка с рязката промяна в политическата и икономическата среда в страната, най-големите промишлени предприятия в града се оказват на ръба на фалита. От предимно промишлен център Барнаул се преквалифицира в други области на икономиката: търговия, услуги, строителство и хранителна промишленост. Успоредно с това, остават проблемите с остарелия жилищен фонд и амортизирана пътна мрежа, която не може да се обслужва нарасналия автомобилен трафик.