Ангария Асен Г. Христофоров → Обява 29487318

к-380-2291092

Книгата има амбиция да представи многостранно живота и политическите настроения сред българите, а също и сред гърци и турци в средата на ХІХ в. Събитията са точно датирани, те започват на Спасовден 1847 и свършват около година по-късно, а Епилогът пренася читателите в 1855 г. Сюжетът се разгръща преди всичко в Самоков и околностите му (Рила, близките села, Ихтиман), една част - в Цариград, за кратко в Пловдив. Значителна част от персонажите са реално съществували хора, някои от тях оставили отпечатък в историята на града, а други са известни национални фигури (Захари Зограф, Ив. Богоров, Стоян Чалъков, Г. Раковски и др.), които обаче присъстват само във фона на повествованието). Друга част са местни хора, за които има запазени документи. Някои от тях са посочени в бележките на автора в края: Гюро Хаджихристович и неговите синове, Пенчо Хаджидеянович (цариградски джелепин, роден от Панагюрище, родственик на автора), Димитър Смрикар[ов], Станоя Балабанов, Стоян Чалъков, Соса Чакърина (жената на Чакър войвода), хайдутите Дикята и Никола Месаро. Сред посочените исторически лица са владиката Матей и брат му Аристарх (млечен брат на султан Абдул Хамид), турците Махмуд бей и гледачката на кафе Ниджесанката, познатият цариградски печатар Тадея Дивитчиян и т.н.

И двата конфликта, около които е изграден романът, са свързани с процеса на модернизация, при това доста сложно.

Съпротивата срещу ангарията е не само борба за социална справедливост, но и борба срещу индустрията, ще рече - и срещу модерността. При това в края бунтът приема една типична ранномодерна форма - разрушаване на оръдията на труда, предприятието и неговата инфраструктура. Вторият социален конфликт е църковната борба и особено борбата за изгонването на печално известния самоковски владика Дели Матей. През 1960 г., когато излиза романът, църковната борба закономерно трябва да бъде на по-заден план от ”социалната” и ”икономическата”; от друга страна, през следващите години постепенната еволюция на доминиращия исторически дискурс отново ще постави акцент върху този процес.

”Ангария” разбира се не е плоска илюстрация на социалните процеси, характерни за представяния период. Христофоров въвежда няколко любовни сюжетни линии, част от които прекрачват границите между различните етноси и религии (българка и турчин, българка и грък, помакиня и грък) и представляват варианти на познатия мотив за похитената (българска) красавица.

Ангария

Асен Г. Христофоров