Възпявам електрическото тяло - Рей Бредбъри → Обява 32798061

Книгата е
издадена през 1982 г, съдържа 318 страници, меки корици, отлично състояние. Преводачи от английски език са Нели
Константинова и Александър Бояджиев. Преведена е пред 1982 г. Книгата е първо
издание, нечетена, леко пречупване на ъгъла на корицата.

Съдържа следните разкази

1. Човекът
   с Роршаховата риза;
   
2. Утрешното
   дете;
   
3. Жените;
   
4. Пренасянето
   на мощите;
   
5. Ще се
   срещнем край реката;
   
6. Нощен
   разговор за ваша сметка;
   
7. Изчезналият
   марсиански град;
   
8. Възпявам
   електрическото тяло!;
   
9. Студеният
   вятър и топлият;
   
10. Призраците
    на новото;
    
11. Страшният
    пожар в имението;
    
12. Усмивката;
    
13. Хенри IX;
    
14. Всеки приятел на
    Николас Никълби е и мой приятел;
    
15. Вятър откъм
    Гетисбърг;
    
16. Машина за
    Килиманджаро;
    
17. Удивителната
    смърт на Дъдли Стоун;
    
18. За вечните
    скиталчества и за Земята;
    
19. От автора
    

Баща ми е Жул Верн.

Хърбърт Уелс е мъдрият ми чичо.

Едгар Алън По е братовчедът ми с крила на
прилеп, когото държим в таванската стаичка.

Флеш Гордън и Бък Роджърс са ми братя и
приятели.

Това е моето потекло.

Като се прибави естествено и фактът, че по всяка
вероятност Мери Улстънкрафт Шели, авторката на „Франкенщайн“, ми е майка.

Та със семейство като това какво друго можеше да
излезе от мен, освен един автор на най-невероятни измислици и научнофантастични
разкази.

Немалка част от живота си съм прекарал по
дърветата с Тарзан, героя на Едгар Райс Бъроуз. Когато, вече дванадесетгодишен,
се спуснах от клоните, поисках за Коледа вместо играчки една пишеща машина. И
на тази раздрънкана машина написах първото си произведение „Джон Картър,
марсианският диктатор“ подражавайки сериите, които бях чел, и натраках по памет
цели епизоди от „Вълшебникът Чанду“.

Разпращах бандероли и мисля, че съм членувал едва
ли не във всички радиолюбителски клубове, които съществуват. Събирах комикси,
повечето от които още пълнят сандъците на мазето ми в Калифорния. Посещавах
всички утринни кинопрожекции. Жадно поглъщах произведенията на X. Райдър Хагард
и Робърт Луис Стивънсън. В разгара на лятото на моята младост скачах високо и
се гмурках дълбоко в бездънния космически океан, много-много преди самата
Космическа ера да стане нещо повече от петънце, наплюто от муха по
500-сантиметровия телескоп на Маунт Паломарес.

С други думи, бях влюбен във всичко, което
правех. Сърцето ми не биеше, то избухваше. Не се затоплях от нещата, а кипях.
Винаги съм се втурвал като луд и съм приветствал с пълно гърло всички онези
велики и магични неща, за които знаех, че просто не мога да живея без тях.

Аз бях голобрадо момче-вълшебник, което вадеше
щури яйца от книжната си шапка. После станах брадат мъж-вълшебник, който
изстрелваше ракети от пишещата си Машина към Звездната пустош и те се
запиляваха чак докъдето ти поглед стига или си представя въображението.

Моят ентусиазъм ми служеше вярно през всичките
тия години. Никога не съм се изморявал от ракетите и звездите. Нито пък съм
преставал да се радвам на разкошното удоволствие да се подплаша и да изляза от
себе си с някои от най-мрачните си и свръхестествени истории.

Тъй че в този сборник разкази вие ще видите не
само че „К означава Космос“, но и множество подзаглавия, които биха могли да
бъдат „М означава Мрак“. „У означава Ужас“, или „Р означава Радост“. Тук ще
намерите почти всяка страна от моята същност и живот, която бихте искали да
откриете. Моята способност да се смея до сълзи от неоспоримото откритие, че съм
жив в този странен, смахнат и въодушевяващ свят. Моята не по-малка способност
да всея ужас и да пожъна настръхналите му тръпки, когато подуша странните гъби,
никнещи посред нощ в мазето, или като чуя на разсъмване откъм килера
поскърцването на паяк, който тъче паяжината си на своя стан.

Вие, които четете, и аз, който пиша, сме едно и
също. Младият човек, заключен в мен, дръзна да напише тези истории за ваше
удоволствие. Ние се срещаме на обикновената земя на един необикновен век и
разменяме даровете си от мрак и светлина, хубави и грозни мечти, простичка
радост и не толкова проста болка.

Момчето-вълшебник се обажда от ония години. Аз
се отдръпвам настрана и го оставям да каже каквото най-много има нужда да каже.
Аз слушам и се наслаждавам.

Надявам се, че и вие също.

Лос Анжелес, Калифорния

1 декември 1965