Странствуване - Фернау М. Пинту → Обява 35756835

Отлично запазена книга.

Как Антониу ди Фариа потегли от Лиампо, за да търси остров Калемплуи

Тъй като вече беше дошло време, а и Антониу ди Фариа беше подготвил всичко необходимо за това ново пътешествие, определено за понеделник, четиринадесети май, 1542 година, потеглихме оттук за остров Калемплуи с две панури, които приличат на малки галери, само че малко по-високи, защото му бяха препоръчали да не бъдат джонки с високи бордове, както за да не го усетят, така и заради големите течения и силата на водите, които идват от залива Нанкин, защото и големи кораби, каквито плаваха по онова време, не можеха да преминават на това място, дори с всички вдигнати платна, поради суровите зими в Тартария и Нишиунфлау, които се разразяват с огромна сила през месеците май, юни и юли. В тези два кораба бяхме петдесет и шест португалци и един свещеник-проповедник и още четиридесет и осем моряци-гребци за направляване на платната, родом от Патане, с две думи, добра дружина, тъй като екипажът беше верен и сигурен, а освен тях имаше и четиридесет и двама наши роби, така че бяхме всичко сто четиридесет и шест души, и не повече, защото нашият корсар Симилау, който беше и наш лоцман, не искаше нито повече хора, нито повече кораби, понеже се опасяваше, че може да бъде усетен, тъй като трябваше да прекосим залива Нанкин и да навлезем в реки, пълни с плавателни съдове, и се страхуваше да не му се случи някое от многото нещастия, на които бяхме изложени. През този ден и следващата нощ се измъкнахме от всичките острови Анжитур и продължихме нашето морско пътешествие, каквото дотогава португалците не бяха нито виждали, нито правили. Изпълнени с тревога от представата за тези опасности, след петдневен попътен вятър забелязахме земя при устието на рибарския залив Нанкин, пресякохме един залив от четиридесет левги и видяхме една много висока планинска верига, която се казваше Нангафау, покрай нея продължихме на север още пет дни, в края на които вятърът затихна и тъй като тук приливите и отливите стават големи, Симилау насочи кораба към една малка река, удобна за хвърляне на котва, около която живееха едни много бели хора, стройни и с малки очи като китайците, но иначе съвсем различни от тях както по говор, така и по облекло. Хората, които заварихме тук, не пожелаха нито един път през тези три дни да дойдат при нас, преди да се появят изведнъж няколко групи на брега, където бяхме хвърлили котва, с много крясъци и викове, като правеха различни страшни гримаси, освиркваха ни и ни замеряха с прашки и стреляха с лъкове, бягаха насам-натам, като че ли се страхуваха от нас. В края на третия ден, когато времето и приливите и отливите ни позволиха да продължим пътя си, Симидау, който тогава ръководеше всичко и на когото всички се подчиняваха, вдигна платна и пое курс на изток-североизток, който държа седем дни, като непрекъснато се ориентираше по сушата и оттук пресякохме друг залив и право на изток стигнахме до един проток, широк десет левги в устието, който се казваше Силеупакин, и след него преминахме през него, пътувахме още пет дни и пред погледа ни непрекъснато се редяха знатни селища и градове, а тази река или пролив беше пълна с безброй кораби. И понеже Антониу ди Фариа се страхуваше да не го усетят, а и го уверяваха, че ако това стане, няма да може да се спаси по никакъв начин, той се съгласи да се върне. Симилау обаче се противопостави на това общо мнение и му каза: ваша милост не може да ме упрекне в никаква грешка досега, нито пък някой друг от екипажа, защото в Лиампб вие заявихте пред всички на общия съвет в църквата, пред сто души португалци, че поемаме огромен риск, а аз, като китаец и като лоцман, много повече от всички, защото на ваши милости няма да ви направят нищо друго, освен да ви убият, но мен ще ме убият две хиляди пъти, ако може да бъде убит човек толкова пъти, поради което става ясно, че по-необходимо е, по-наложително е да не постъпвате така измамнически, а да бъдете честен, какъвто съм аз и какъвто ще бъда винаги, както в това пътешествие, така и във всичко останало, независимо от интригантите, които непрекъснато злословят срещу мен пред ваша милост. Но ако се опасявате толкова пред този риск, както казвате, и желаете да минем по друг път с по-малко хора и кораби, ще трябва да изгубим много повече време за пътешествието, но пък ще плаваме без страх от каквото и да било и затова, господарю, вие с вашите войници трябва да решите, и то веднага, или пък да се връщаме, защото аз съм готов да направя всичко, което пожелаете. Антониу ди Фариа му благодари много за това и го прегърна няколко пъти, а после разговаря с него по кой път да минат, тъй като оттам не му се струваше много добре поради голямата опасност, на която се излагаха, и каза, че на север, на сто и седемдесет левги имало една река, широка малко повече от една левга, която се казва Сумепадау, поради което нямаше какво да му навреди, тъй като не беше така оживена, както онзи залив Нанкин, където бяха преди, но пък трябваше да се пътува повече от месец заради големия завой, който правеше тази река, и тъй като Антониу ди Фариа смяташе, че е по-добре да загуби време, отколкото да рискува живота на толкова хора, отстъпи пред това, което казваше Симилау, и се върна, за да излезе от залива Нанкин, откъдето беше влязъл и следва брега още пет дни, в края на които господ бог благоволи да видим една много висока планинска верига с един заоблен връх в източната част, за която Симилау каза, че се наричала Фанжус, и когато я доближихме, навлязохме в едно красиво заливче с формата на полумесец, дълбоко четиридесет разтега, закътано от всякакви ветрове, в което спокойно можеха да хвърлят котва две хиляди кораба, колкото и големи да са. Тук Антониу ди Фариа слезе на брега с десет-дванадесет войника и го обходи целия, без да намери жив човек, когото да попита за пътя, който мислеше да поеме, като се ядоса от това и започна да се разкайва, че не беше послушал ничий съвет и беше правил всичко на своя глава, макар че в себе си потискаше болката от тази грешка, като всякак я прикриваше, за да не забележат хората му у него униние. Тук, в това заливче, той започна пред всички да разговаря със Симилау за това плаване, което се правеше слепешката, а той му каза: аз, господин капитан, ако можех да ти заложа нещо по-скъпо от главата си, вярвай ми, бих го направил много лесно, защото съм тъй сигурен в посоката, която държа, че ако се колебаеш или опасяваш да продължим напред, поради което твоите хора непрестанно те насъскват срещу мен, което много добре виждам и чувам, заповядай, каквото желаеш, защото аз съм готов да сторя всичко по волята ти, въпреки недоволството, че това пътешествие е по-дълго, а не каквото ти обещах в Лиампо; ти знаеш причината, поради която го правя и която ти прие, когато ти я посочих, затова успокой сега сърцето си и не се връщай назад към това решение и ще видиш каква полза ще извлечеш от този труд. С това Антониу ди Фариа малко се поуспокои и му каза да мине оттам, откъдето му се струва по-добре, и че за мърморенето на войниците няма да му каже нищо, защото само празните хора оправят живота на другите, а не гледат своя, но че отсега нататък ще се въздържат да говорят срещу него или той ще ги наказва здравата, от което тогава Симилау остана много доволен.