Един глас във вселената ни умолява да си спомним своята мисия, причината да сьществуваме тук и сега в този преходен свят. Гласът шепне, вика и ни пее, че това преживяване - физическото ни съществуване във времето и пространството - има смисъл. Този глас принадлежи на вдъхновението във всеки един от нас. Чувството на празнота, идеята, че трябва да има нещо повече, въпросът: „Това ли е всичко?", и опитите да открием смисъла на живота... Всичко това са доказателства за копнежа да възстановим връзката си с царството на душата. Ние копнеем да намерим и реализираме призванието си. В тази невероятна книга Уейн Дайър обяснява как сме избрали да влезем в света на частиците и формата. По някакъв сега неразбираем за нас начин, когато сме били в Първоизточника, ние сме знаели какво ни предстои да осъществим и сме участвали в задвижването на жизнения процес. Тогава защо и сега да не мислим по същия начин? Защо да хвърляме отговорността или вината върху някой или нещо извън нас? На земята ние притежаваме свободна воля - можем да избираме - затова нека предположим, че сме имали същата способност и когато сме обитавали царството на Духа. Избрали сме физическото си тяло и родителите, необходими за пътуването ни. Едва ли е толкова трудно да възприемем и идеята, че сме избрали този живот съвместно с нашия Първоизточник.
Вдъхновението може да бъде култивирано и да бъде движеща сила през целия ни живот, вместо да се появява от време на време и също толкова тайнствено да изчезва, сякаш независимо от желанията ни. Вдъхновението е за всички! То не е запазено за изключително надарените гении в изкуството и науката -то е наше Божествено рождено право. Проблемът е, че като деца постепенно ни научават да вярваме изключително в света на феномените, където доминира егото, а вдъхновението остава пренебрегнато.
Докато четете всяка от главите в книгата, ще откривате конкретни съвети за живот „в Духа". От много лична позиция Уейн Дайър предлага път към света на вдъхновението - вашето висше призвание.