Кинкакуджи - Златният храм, ще изгори. И вече нищо не ще застане между Мидзогучи - главния герой - и живота. Ще настъпи краят на раздвоението, на терзанията, на душевните мъки. Прекрасното, чийто символ е Златният храм, ще загине; душата на бедния будитски послушник ще възстанови хармонията с околния свят... Какво е животът, лишен от Прекрасното? А и какво е Прекрасното? Нека опитаме да намерим отговорите в самия роман, с право наричан естетически манифест на Юкои Мишима.
"Луната изгря иззад планината Фудосан. Осветен в гръб, златният храм се издигаше като начупен и фантастичен черен силует. Само решетестите прозорци на най-горния етаж позволяваха на меките лунни сенки да се промъкнат в сградата. Кукьочо излъчваше сияние, сякаш неясната лунна светлина бе намерила там подслон за през нощта."