Петър Дънов - "Учителя", луксозно издание, обзорна книга
Реални снимки. Като нова. Луксозни, гланц корици. Издадена от Бялото Братство. Големи размери, вис - 29 см, шир - 22 см.
Книгата „Учителя” се появява през 1947 г. като пръв
опит за цялостно представяне на учението на Учителя Беинса Дуно (Петър
Дънов) като философска система и нова школа на езотеричното
християнство. Авторите са четирима от най-близките му ученици – Методи Константинов (1902-1976), Боян Боев (1883-1963), Мария Тодорова (1898-1976) и Борис Николов (1900-1991).
В този смисъл текстовете в книгата могат да бъдат наречени
апостолически, защото успяват да възкресят възторга, мъдростта и
вдъхновяващата мощ на първите християнски писания в „Деяния на светите
апостоли” или в посланията на апостол Павел. Апостолическият жанр се
случва само в редките звездни мигове от човешката история, когато се
прогласяват нови учения и се създават нови културни течения. Същността
на апостолическия жанр не е нито в самата проповед на учението, нито в
някакво специфично негово тълкувание. Единствено можем да го определим
като Слово, преживяно в пратениците Му. И не само заради знака, че
апостол на старогръцки означава пратеник, а най-вече затова, че тъкмо
пратеникът е най-необикновената категория слушател или читател.
Апостолът е едновременно и най-непосредствен във възприемането, и
най-автентичен във възпроизвеждането. Както зеницата е първата и
последната, която вижда светлината и може да свидетелства за нея.
Апостолическият стил е неподражаем, тъй както чистата прозрачност на
зеницата е неподражаема за плътната ретина. Ретината рисува от
светлината само конкретни образи, а единствено зеницата преживява
трептенията на светлината и се оставя да бъде път, по който тя да
танцува. Днес, почти половин век след написването си, книгата на
четиримата апостоли около Учителя Беинса Дуно наистина има съдбата на
апостолически текст и продължава да се случва в различни поколения или в
превод на различни езици (руски, френски, полски).
Въпреки че читателят от XXI век сравнително трудно би могъл да почувства
едно апостолическо преживяване, като това на апостол Павел например:
„Не аз живея, но Христос живее в мен” (Галатяни 2:20). Две хилядолетия
по-късно дори апостолическата индивидуалност изглежда много по-различно.
В нея с необикновена мощ се проявява онова, което живият Христос е
изработил за две хиляди години вътре в човешката душа, в човешкия Аз.
Това е нестихващо възпламеняващият се импулс на християнизираната душа
да преобразува творчески свръхсетивните си тела. Езотеричната наука го
нарича Свети Дух, Дух на Истината или Единия Велик Учител.