Процесът срещу евангелските пастори - шпиони 1949г.
25.02.1949 г., в София започва съдебен процес срещу 15 евангелистки пастори, който завършва с осъждането им за шпионска дейност.
Това
е един от поредицата пропагандни политически процеси от периода на
налагане на тоталитарния режим на Българската комунистическа партия.
Процесът
започва ден след приемане в парламента на Закона за изповеданията и е
срещу 15 евангелистки пастори, членове на Върховния съвет на
протестантската организация Обединени евангелски църкви. Те са от
методистката, баптистката, петдесятническата и конгрешанската църкви.
След
преврата на 9.09.1944 г. съдът в страната от независима власт се
превръща в послушен „узаконител на предрешеното от комунистическата
власт“.
НЕСЛУЧАЙНО, до това дело се стига след решение на Политбюро
на ЦК на БКП от края на януари 1949 г., в което се казва, че трябва да
започне съдебен процес срещу 15 от обвиняемите, които са извършили
„най-тежки престъпления спрямо интересите на народа и сигурността на
страната“. Ето в какви „най-тежки“ престъпления са обвинени:
– шпионаж в полза на Съединените щати;
– незаконни валутни сделки;
– лек и охолен живот;
– разпространяване на клевети и слухове.
На
практика съдът само изпълнява решенията на комунистическата партия. Още
след публикуването на обвинителния акт ЦК нарежда на съответните
организации да вземат инициативата за „провеждането на широка
разобличителна работа сред вярващите“. Самите вярващи са … принудени да
излизат с открити разобличителни изложения и телеграми в пресата против
обвиняемите.
В документа пише още: „Да се организират 4 други процеси
по линия на отделните секти, в които да бъдат съдени и разобличени
останалите обвиняеми, извършили шпионски и други престъпни деяния срещу
народната власт. Някои от тези процеси могат да бъдат организирани в
провинцията, без да се вдига голям шум по тях.
Да се използва широко
печатът и радиото за разобличаване на тия шпиони и диверсанти, които са
скривали своите престъпни действия зад религиозните секти у нас,
злоупотребявайки с религиозната свобода в страната и религиозните
чувства на верующите“.
Обвиняемите са подложени на мъчения. Принудени
са да се разкаят публично за …. предполагаемите си престъпления. Делото
е гледано от Софийския областен съд и
продължава само 11 дни – до 8
март. Завършва с присъди за всички обвиняеми, като 4 от тях са осъдени
на доживотен затвор и да платят по … 1 милион лева глоба..
Най-младият
от осъдените е Здравко Безлов, който тогава е само 28 годишен. Осъден е
на 15 години строг тъмничен затвор, глоба от 250 000 лева и лишаване от
права за 15 години. За годините на мъченията в комунистическия затвор,
после не иска да говори. Веднъж само попитал: „Знаеш ли при неизпълнение
на нормата, освен боят с тояга, как ще се чувстваш да спиш в ямата,
пълна с кал”?…
После съдебната разправа в изпълнение на партийните решения с пастири и активни членове на църквите продължава:
– Само след 4 месеца са осъдени още 9 души по дело № 1166 от 5 юли 1949 г. на Софийски областен съд;
– Протичат и много единични съдебни процеси, при които 25 души са изпратени в концлагери и затвори;
– След 30 години, през дек. 1979 г., по следствено дело № 208 на Софийския районен съд са осъдени 6 души от Петдесятните църкви;
–
В единични процеси са осъдени още двама – п-р Гавраил Цветанов,
преподавател по икономика в Софийския университет и Неофит Цаков –
най-дългогодишният редактор на в. “Зорница”, с присъда “доживотен строг
тъмничен затвор”…
Език: Български
Корици: Меки
Година: 1949
Страници: 180